КАМЕРЕН АНСАМБЪЛ МЕЖДУ ДУХОВИ ОРКЕСТРИ

Адвокатско бюро Брайков беше създадено през 1990 г., когато професията в България наистина стана частна.

Ние сме екип от десет адвокати в София заедно с пет асоциирани колеги в страната и не възнамеряваме да бъдем повече, само за да изглеждаме западни. Трябва да се помни Колумбовото правило, че който отива твърде далеч на запад, непременно ще стигне на изток. В случай на необходимост можем да формираме и по-голяма група от първокласни експерти по конкретни проекти. Средата и играчите познаваме от 1976.

Нашето бюро не е нито най-доброто, нито най-лошото. Не сме отбор професионални звезди, огрявани от Слънце, а само верига, която свети щом е добре свързана. Радваме се на постигнатото от други адвокатски фирми и се учим от техните успехи и разочарования. В страна, където адокатите никога не са били любимци на властта.

Предпочитаните професонални области са: договори, търговско право, фирмено право, интелектуална собственост (без патенти) и търговски спорове.

Не се занимаваме с наказателно право. На приватизацията гледаме с особена предпазливост поради многото политика и твърдяна корупция.

Общуваме на английски, френски и немски език.

Горди сме с дългосрочното си партньорство с АйБиЕм, Ксерокс, Бритиш Американ Табако (БАТ), Диаджео, Е.Д. & Ф. Ман, Дженерал Моторс, Кодак, ЕйчБиОу-ТВ, Плейбой, Българо-американския инвестиционен фонд, Аншуц, Хенкел, Дженерал Електрик /АвиоЛизинг/, Алта и Комбинат Чугунолеене АД - Ихтиман. Чувстваме се изключително поласкани от посочването ни за почетни юридически съветници на Негово Превъзходителство Британския посланик в България. Това е продължително и приятелско професионално сътрудничество, придружено с взаимно лично доверие, а не само виртуална среща на очаквани образи. Опитваме се да оказваме превантивни услуги, за да избегнем съдебната интервенция. Но също така отчитаме, че извънсъдебната спогодба е проекция на предвидимото и неизбежно съдебно решение.

Трябва да е съвършенно ясно на всеки, който би се обърнал към нас за помощ, че нито скоро сме вечеряли с министър, нито можем да демонстрираме фамилиарност с висш магистрат.

Българските адвокати вече се сблъскват с предизвикателствата и шансовете на членството на страната ни в ЕС. Наред с усилията на българското общество и правителството те трябва да дадат безрезервния си принос за реформиране на съдебната система и срещу произволното селективно правосъдие.

От собствен опит знаем, че адвокат се става не с формалния прием в колегията или чрез споменаване в справочник, а след преодоляване на първото професионално унижение, когато бурното възмущение печели делото във висшата инстанция. В пламъка на това възмущение се ражда новият адвокат. За да го постигнат обаче, той/тя не бива да се страхуват да наричат нещата със собствените им имена и трябва да имат поне куража на Червената Шапчица, която казва : ”Това зъбатото в кревата не е моята баба”.