Hi, How Can We Help You?

Blog

БЕЗ СПРАВЕДЛИВОСТ В ГПК-2007

  • В Гражданския процесуален кодекс от 2007 не съществува думата “справедливост”. Тя или нейни сродни словосъчетания не са споменати нито веднъж между 57332 думи на кодекса- с близо 7000 по-дълъг от ГПК-1952, където все пак имаше в чл.4 (1) “При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала ва правото и справедливостта”. Действащият Наказателно-процесуален кодекс от 2006 (чл.348) изисква поне наказанието да е справедливо, докато ГПК-2007 не повелява справедливо съдебно решение. Вместо това, чл.5 ГПК-2007 се задоволява при липса на закон съдът да “основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала”. Т.е. морал вместо справедливост? И в двата кодекса (стар и нов) справедливостта или морала са споменати извън и отделно от основните начала на правото, което логически означава, че правните принципи не обхващат морал и справедливост.
  • Въпросът за справедливостта в гражданското правосъдие е въпрос на ценностен императив. Тук мълчанието на ГПК-2007 е изключително красноречиво. Той не може да бъде заменен от равенство между страните по чл.9, защото равно отношение към неравни неща е също несправедливост. Наивна ли е била римската цивилизация, твърдейки, че Ius est ars aequi et boni, че предписанията на правото са Honeste vivere, alterum non laedere, suum cuique tribuere и че е въвела Actio in bonum et aequum concepta?
  • Всеки мракобесен закон разчита на съд, който да го прилага автоматично без корегиращата съвест и чувство за справедливост на човека-съдия. Подчинението само на закона- какъвто и да е той- е опит за имунизиране съвестта на съдията спрямо злото, въплатено в закона и за безкрайна каскада на отговорността. Всеки демократично маскиран деспотизъм създава на послушния си съд условия за безтегловност на съвестта- във вакуумната камера на подчиненост единствено на закона.Споменатият чл.9 за равенството на страните би могъл в една страшна епоха да звучи така- наша добавка в скоби: ”Съдът осигурява на страните (евреите) равна възможност да упражняват предоставените им (Нюрнбергски) права. Той прилага закона (Нюрнбергския) еднакво спрямо всички (евреи).”
  • ГПК-2007 значително разширява броя и обема на особените искови производства като прибавя към съществуващите нови три: бързо производство, търговски спорове и колективни искове. Ако към тях се пресметнат делата по Данъчно осигурителния процесуален кодекс и Закона за обществените поръчки ще се окаже, че в абсолютна величина на материалния интерес огромната маса имуществени спорове ще се решават чрез изключенията от общия исков процес. Това не е правосъдие на нормална държава, а вътрешен ред на орда, която препуска без посока.
  • Би било израз на професионална доблест ако към всяко печатно издание на ГПК-2007 се публикуват имената на действителните му автори- юридически експерти. Нали няма от какво да се срамуват. Така, както се знаят поименно бащите на Код Сивил, на Австрийския и Германския граждански законник, на Кодиче Чивиле и т.н. Не е редно ГПК-2007 да остане с неизвестни родители като законодателен сирак, заченат на улицата от управляващата тълпа. В някои места кодексът вони на парвенюшко самочувствие.
  • Когато евангелските апостоли произнасят благослова “Мир Вам”, те го отправят към хора, които нито се бият, нито воюват. Напразно ли благославят с Мир? Отговорът е в християнското понятие за Мир, което включва не само липса на насилие, но и наличие на правда. Мирът може да бъде само справедлив. Справедливостта е пътеката към мира. Не е мир сборът от множество малки тихи безнасилни войни между отделните индивиди. Мирът е първо душевно състояние и после поведение. Изтощеният и съсипан от сложни и коварни съдебни процедури гражданин не получава мир, дори да спечели делото. Ако от съдебната палата излизат хора, които по-силно се мразят, отколкото при влизане и които вече проклинат и държавата си- значи не са намерили справедливост, за да стигнат до мир.

Ноември 2007

Валентин Брайков