Hi, How Can We Help You?

Blog

БиБиСи с/у СЛАВКОВ – Абортираната истина

  • В навечерието на Атинската Олимпиада “Панорамата” на БиБиСи излъчи филм за олимпийската корупция, части от който бяха разпространени по международни новинарски мрежи като Евронюз. Откъсите показваха президента на българския олимпийски комитет /БОК/ и член на международния олимпийски комитет /МОК/ г-н Иван Славков да присъства на среща, където започва преговори за заплащане лобистките му усилия в полза на кандидатурата на Лондон за лятна олимпиада. “Бизнесмените”, инициирали срещата и предлагащи подкупа се оказаха БиБиСи журналисти, записващи разговора на скрита видео камера. Славков напуска по средата на срещата, за да присъства на погребение, оставяйки там свой приближен. Пари не са давани или вземани. След като сензационните кадри на БиБиСи обиколиха света г-н Славков беше суспендиран като член на МОК и лишен от акредитация за Атинската олимпиада – докато Комисията по етика на МОК реши случая по-късно през годината. Славковата версия на случилото се е, че той бил предварително уведомил заместник председател на МОК и отишъл на тази среща само с цел да идентифицира, разкрие и дискредитира подкупващите го.
  • Г-н Иван Славков /64г/ беше зет на бившия български комунистически диктатор Тодор Живков. Той стана президент на БОК и член на МОК през 1980-те. Преди това той беше, според някои, най-успешният директор на българската национална телевизия. Сега той е и председател на българския футболен съюз. От 1970-те до днес Славков успешно сърфира по вълните на висшето общество, учудващо незасегнат от комунистическия крах. Неговият стил на живот като плейбой и уиски-поклонник му спечели много почитатели и доста завист. Той се радва да покаже публично как е надхитрил приема на ислямско посолство с плоска бутилка уиски в сакото. Нямаше и задръжки да говори открито срещу войната в Ирак – си спомня “Труд”, най-тиражният български ежедневник. Приятелите го наричат “гальовникът на съдбата”, а враговете – “срамът на България”, но е най-известен като “Батето”. Мнозинството бедни българи го гледат като лъскав филмов герой, с когото нямат много общо.
  • Изненадващо, сензационните разкрития на БиБиСи оставиха в българската публика смесени ако не и кисели чувства. Изглежда екипът на БиБиСи е нарушил две наказателноправни и една конституционна норми. Провокацията към подкуп и неразрешеното използване на специални технически средства за събиране на доказателства са в България престъпления от общ характер, наказуеми със затвор- чл. 307 и чл. 339а от Наказателния кодекс. А и никой не може да бъде звуково или визуално записван без негово съгласие или по силата на закон- чл. 32/2/ от Конституцията. Доказателства, събрани чрез публично престъпление са нищожни и невалидни. Това обяснява защо българската прокуратура се въздържа да действа срещу Славков без да засегне юридически екипа на БиБиСи. Някой можеше да напише предварителното си домашно по-добре, за да осигури респект към местния правов ред.
  • Но големият въпрос по същество, който смущава българската публика, е защо играта на подкуп сращу Славков не беше доведена до край ? Защо не му бяха дадени подкупни пари, за да се докаже, че той взема ? Защо местното правосъдие не беше въвлечено да събере изрядни доказателство и да прати Славков по дяволите ? Защото не вярваха, че Славков наистина ще вземе или защото сензацията трябваше да избухне преди Атинската олимпиада в рамките на друг дневен ред ? Каквото и да е, от българска правна гледна точка истината беше абортирана, оставяйки чувство за умишлена непълнота.
  • Скандалът припомни някои призраци от скорошното българско минало. Опитът за покушение срещу папата през 1981 беше шумно приписан от западни медии на България. Колко помнят днес, че българските подсъдими по италианския “папски” процес бяха безусловно оправдани ? В края на 1970-те работещ за БиБиСи български дисидент, г-н Георги Марков, беше убит на Лондонския мост “Ватерло” с отровен чадър. Почти всички вярваха, че убийците са агенти на българската КГБ/ДС. 15 години след комунистическия крах в България /членка на НАТО/ няма присъда за убийството на Герги Марков. Но историята за българския чадър си стои. Твърдяни български нарушения на международно оръжейно ембарго шумно изскачат в световни медии, но не така шумни са доказаните опровержения. Нищо чудно, че тази нация е развила чувство за преумора да бъде удобният и подръчен “дежурен демон”. А ето че и олимпийската корупция току що намери своя удобен български дом. Човек се чуди колко ли от 150-те члена на МОК биха издържали на същия финансов стриптийз по-добре от Славков.
  • Българската правителствена телевизия се втурна сервилно да излъчи филма на БиБиСи във върхов час, за да се “чуят всички страни”. Обаче тя не планира същото чуване на всички страни по войната в Ирак чрез филма на Майкъл Мур “9/11”. Знаейки политическата корупция в българския елит, екипът на БиБиСи можеше да направи много по-лесен бинго удар чрез документален филм “Да си купиш съюзник”- с шансове за Оскар, вместо да харчи толкова талант за Славков.
  • На току що завършилата великолепна Атинска олимпиада българският състезател по гимнастика на халки получи сребърен медал. Докато течеше церемонията по награждаване, бронзовият медалист отиде до сребърния българин и демонстративно му вдигна ръката като на истинския шампион. По-късно небългарски вестници показаха сравнителни снимки, на които сребърните халки превъзхождаха златните. В тези дни за обикновения българин пред екрана символът на олимпийска корупция не беше Иван Славков.
  • Няма данни аферата да е засегнала твърдото ядро БиБиСи почитатели в България и особено онова поколение от преди 1989, което наричаше транзисторните си антени за БиБиСи “кислородни тръбички в блатото”.
  • В олимпийския месец август на 2004 българските археолози намериха в тракийска царска гробница от 5 в. пр.н.е. 700 грамова древна златна маска плюс 15 грамов златен пръстен с изображение на олимпийски спортист. Те не конкурират най-старото златно съкровище на света в България от пет хиляди години преди Христа. Но ценните находки показват колко стара е олимпийската традиция на тази земя и все пак питат:

“Какво е истинското лице зад златната маска ?”

Септември 2004

Адвокатско бюро Брайков