- Съотношението между търговия, ментета и правна защита наподобява връзката между организъм, болест и лечение. Това е една реактивна и адаптивна верига, където болестта /ментетата/ се приспособяват и вграждат в организма /търговията/, а лечението /правната защита/ се нагажда към съответния вирус/конкретното менте/. И трите елемента са в непрекъснато развитие и взаимно преследване. Като че ли първият /законната търговия чрез марки/ и третият /правната защита/ са обречени на победа, защото разполагат с държавната санкция срещу междинното звено – ментетата. За съжаление това е повърхностно предположение за съотношението на силите, което не отчита мотивите на консуматора доброволно да посегне към ментето.
- Митът за заблудения купувач, който объркал евтиното менте със скъпия оригинал не може да обясни ежегодна търговия с фалшификати за над 500 милиарда долара. Всичките им купувачи ли са объркани и подведени от идентичната или сходна марка върху неавтентичните стоки и не виждат разликата или не знаят от къде да купят сигурния оригинал? Отговорът е очеваден и горчив – правят го доброволно, със съзнанието, че купуват именно нискокачествено копие на марковата стока и то от неизвестен производител.
- Разковничето е във високата цена на оригинала и ниската цена на копието. Ако марката върху оригиналната стока е послание на производителя към купувача за сигурен произход и високо качество, то същата марка върху фалшификата е послание на купувача към околните, че той може да си позволи високата цена на оригинала. Един фалшив “Ролекс” върху ръката или кутия “Давидоф”- менте на масата заблуждават не този, който ги носи и пуши, а онзи, който го гледа и му завижда.
- Умишлената покупка на менте е съзнателна симулация на жизнен стандарт, една солидарност в привидността между производителя на ментето и доброволния му консуматор срещу скъпия доставчик на оригинала и богатия му купувач. Така пласментът на ментето се оказва желана пазарна изневяра между крадеца на чуждата марка и суетния му клиент- грях, който не само уврежда титуляра на марката, но и дразни клуба на платежоспособните й потребители. Погледнато от този ъгъл, изкореняването на ментетата е утопия и панацея срещу тяхната епидемия едва ли е възможна. Реалистичната задача е да се притисне пазарния им дял до един приемлив минимум, който не застрашава конкуренцията на стоки чрез марки.
- Най-спешните законодателни промени към тази скромна цел са :
Първо: И за производството на ментета да се носи всестранна отговорност, а не само за тяхната търговия и складиране.
Второ: Наказателна отговорност да се търси и за имитираща, сходна марка.
Трето: Задържаните в наказателно поизводство ментета да се унищожават още в следствието, по аналогия с наркотиците по чл. 108/5/ НПК, като се запазват представителни проби.
Четвърто: Изрично да се премахне транзитният имунитет на ментетата. Като допълнение, декларирането на първичния произход да стане задължителен реквизит при оформяне на транзитен митнически режим.
Пето: Административната отговорност по чл. 81 ЗМГО да се разшири и върху марки за услуги като се предвиди санкция “затваряне на магазин” и “фирмено заличаване”.
Шесто: Макар да не става въпрос за чисто марково нарушение, България следва да възстанови исковата защита срещу противозаконната съдебна регистрация на търговско име без съгласието на първия му титуляр. Копиране името на вече регистрирана или световно известна фирма да бъде основание за недействителност на учреденото дружество-двойник.
06.02.2004 – Адвокатско бюро Брайков
Валентин Брайков