Hi, How Can We Help You?

Blog

БЪЛГАРСКАТА ПРАВОВА ЗАГАДКА – ОТ ДОМАТЕНА РЕПУБЛИКА КЪМ КОДЕКС-СТАН

  • Това е един вътрешен поглед към т.н. “Българска правова загадка”. Под правова загадка имам пред вид шокиращите новини за 65 неразкрити атентати, ненаказани злоупотреби с милиарди обществено имущество, нито един нарко-барон или корумпиран политик зад решетките, председателят на централен съд кара крадена кола, журналисти надхитряват нотариус в привидна продажба на официалната лимузина на главния прокурор и четирима полицаи ритат до смърт задържан в белезници, но прокуратурата ги оневинява.И всичко това в държава, която преди 15 години беше толкова скучна и досадна провинция, че човек жадуваше за филми с подобни сценарии.Сега реалността изпревари творческата фантазия. Просто искаме да покажем, че “Макар да е лудост, в нея има система”.
  • Може би обяснението трябва да започне от фасадата на Софийската съдебна палата. Там има своеобразен двоен сфинкс, който държал ключа към загадката. Това са статуите на два величествени лъва, предвождащи съдебната палата. Ако обаче погледнете внимателно тези царствени животни, сигурно ще забележите, че те двете стъпват по съвършено различен начин. Десният лъв стъпва симетрично, вдигайки едновременно напред двата си десни крака, а левият лъв е стъпил асиметрично- като човек вървящ на четири крака. Единият от двата лъва стъпва погрешно, очевидно те са от различни батальони с различна маршова музика. Но и двамата носят общо послание – символа на разногласия в правосъдието.

Има редица причини за това жалко положение, но най-важните изглежда са следните:

  • Първият отрицателен фактор е невъзможната скорост, с която България е принудена в последните години да усвоява нови закони. Нещо като смяна на самолети във въздуха.
  • Рецепцията на чужди правни модели не е новост в българската история.
  • За пръв път това се случва в ІХ в., когато царството ни започва да приема новите християнски закони. Минават повече от 100 години, за да бъдат усвоени новите норми, и тогава никой не е питал дали сме готови за присъединяване към Християнството. България поставяла юридическите въпроси, а Константинопол и Рим се състезавали да разясняват. Отговорите на Ватикана на българските правин въпроси създават известният документален паметник на ранното католическо право, известни като “Отговорите на Папа Николай І на въпросите на българите” през м. ноември 866 г. Но минали най-малко още сто години, за да бъде напълно възприета и наложена този древна християнска “хармонизация на правото”.
  • Втората масова рецепция на чужди закони за България е била между Освобождението от Турция 1878 до Първата световна война. Това са около 40 години за трансплантация на континенталната правна система, започнала със самата конституция. За тогавашната руска администрация е било ясно, че единственият начин да се задържи руското влияние е да заложи на чувството за благодарност у широките народни маси, поради което се орентират към твърде демократичен модел. По такава логика белгийската конституция става образец на българската. Но тази втора вълна на рецепция отнема около 40 години и то без външен натиск.
  • Третата кампания за драстичен внос на законодателство е след Втората световна война между 1945 и 1955, когато България е продадена, предадена и жертвана на сталинисткия тигър макар че не воювахме срещу съюзниците и спасихме евреите си. През тези 10 години съветски институти са инжектирани в цялото ни право. Все пак, почтено е да се признае, че във върха на сталинисткия терор между 1948 и 1952 България създаде четирите си най-добри граждански закона: Закон за наследството, Закон за задълженията и договорите, Закон за собствеността и Граждански процесуален кодекс. Всички тези комунистически гражански закони, макар леко изменени, са още в сила и днес. Но е било въпрос на десет и повече години, за да се премине нормативно към държавно управлявана икономика.
  • Сега сме изправени пред четвъртия историчеси приток на чужди закони – тези на Европейския съюз. За разлика от предишни рецепции, този път прииждащите европейски норми са като законово свлачище – огромно количество, в срок от три до пет години и помитащи всичко. Дори при най-добро желание, страната няма време да погълне толкова много нови закони, системата се претовари и просто рухна. Стана нещо като помпене вода в устата на удавен човек. Библейският воден потоп се повтаря като потоп от норми – напълно неразбираеми за нормалното човешко същество, т.е. правото става по-малко човешко, хуманно. По тази причина правото престава пряко да ръководи поведението на обикновения човек – след като той не може да го разбере и сляпо разчита на чуждо тълкуване и адмнистративни заповеди. Но това право вече не е щитът и копието на човешките права, както си го представяха Великите революци. Отнемайки на обикновените хора ясната простота на Десетте божи заповеди и превръщайки правото в кръстословица, достъпна само за днешните висши жреци, това ни хвърля пак в най-дълбока древност, когато правото-Ius е било религиозно тайнство-Fas. Това е първата и главна причина за настоящата българска юридическа драма.
  • Вторият печален фактор извън контрол е острото несъответствие между количеството правни норми и капацитета на държавата да ги обезпечи с принуда. Уравнението между закони и санкционен капацитет не е част от местната управленска култура. Закони се приемат и публикуват както се печатат пари без стойност. България има валутен борд, но тя се нуждае много повече от законодателен борд, който да спре издаването на закони без санкционно покритие. Но като всяко друго разумно ограничение на властта и това не е добре дошло на държавния връх.
  • Третият отрицателен фактор е глобалното противоречие между скоростта, с която се сключва договор – електронно за секунда плюс няколко дни за доставка, и годините, необходими за съдебен спор по същия договор. Икономиката вече не търпи такова кризисно несъответствие между едно стопанско отношение и неговото лечение, поради което инстинктивно се търсят рязко съкратени решения на проблема – каквито и да са те.
  • Следващите три препятствия пред правната ефективност са домашно производство. Съдебната система беше преустроена от две на три инстанции. Регулирането и настройката на тази голяма промяна отне около 10 години. За да контрастира комунизма, правосъдието получи такава независимост, че някои магистрати започнаха да разбират разделението на властите като акции във властта. Така болезнено преоткрихме правилото на Колумб, че който пътува далеч на запад, непременно ще стигне на изток.
  • Друг домашен удар върху правосъдието беше отварянето през 1991 на достъпа до адвокатската професия за всякакви дипломирани юристи. Без специални изисквания, без приемни изпити. В резултат, само за няколко години колегията нарастна от 2000 на 12 000 адвокати, т.е. шесткратно увеличение. Така професията беше умишлено превърната в бунище за пропаднали политици, предишни магистрати и уволнени държавни служители. Политиката на отворени врати свърши като реалност на липсващи стени.
  • А черешката на тортата беше, че само за пет години броят на юридическите факултети в България нарастна от един на десет. Десет факултета в страна с академични ресурси за само един ! Всяка година на 90-те тези десет юридически факултета изпомпваха в системата над 1000 дипломирани юристи, една слабо образована юридическа милиция, която яростно атакува постовете в съдилища, прокуратура, следствие, нотариат и администрация. Последствията са широко известни – те са споменатите по-горе новини.
  • Удряйки твърдото дъно, нацията усети чувство на стрес, срам и порив да се върне към общите европейски правни стандарти. Възстановяването вече започна, но още не е съвсем видимо на повърхността.
  • Първо, броят на юридическите факултети бе намален от 10 на 3, с единни програми и преподавателски състав. Образователният източник на замърсяване е почти напълно изключен. Все пак, известен брой прясно хабилитирани професори от размножените и после съкратени факултети се оказаха свободни единици, на разположение за велики дела в политиката, администрацията и правосъдието. Почти няма правителствен юрист без академично звание – като броя на генералите в бившата комунистическа армия.
  • После, според новия закон за адвокатурата, кандидатите за колегията трябва да държат трудни писмени и устни изпити, за да се предотврати достъпа на аматьори до гилдията. През последния ноември към 70% от кандидатите пропаднаха на приемните адвокатски изпити. Същият подход е валиден за нотариуси и съдии – което е добра новина. Макар напоследък твърде много новоназначени млади магистрати да се оказват деца на висши политици и на академични юристи.
  • Току що бяха депозирани проектоизменения на конституцията, между които 2/3 парламентарно мнозинство да отзовава главен прокурор и председателите на върховните съдилища – с надеждата да ги притисне към ефективност.
  • Откровено казано, така наречената съдебна реформа трябва да започне извън правната система. Да се намали влиянието на политиката върху съда. От там идва отровата – от политическия натиск върху съдебните институции. Приоритет на всеки управляващ екип е да осигури имунитет и необратимост на главните си решения и сделки, свързани с пари. Така че основният им инстинкт е да превърнат правосъдието от куче-страж в сгушен пудел.
  • Кой създаде измислицата, че политиците са добри, а магистратите – лоши? Такъв дуализъм между лисицата и нейната опашка внушава изключително удобното послание, че политическият елит е здрав, и трябва само съдебна реформа. Постоянното повтаряне на тази измислица хвърля воал върху простата истина, че именно парламентарното мнозинство, т.е. управляващият елит създават неефективното правосъдие и обърканите материални и процесуални норми. Ако видим в политическата класа същински партньор на организираната престъпност, тогава кръстословицата бързо ще се намести, защото е видимо и логично, че престъпността никога няма да създаде ефективен механизъм срещу самата себе си. Управляващата политическа класа не може да бъде автор на решението, щом е основна част на проблема. Статуквото се базира на вътрешната сметка, че природата на българския народ е почти безкрайното търпение преди изригване на протеста, и чрез задържане жизнения стандарт на минимум превръщат в приоритет не правосъдието, а физическото му оцеляване. Да оцеляваш в толкова богата на ресурси страна! А външната сметка е да предложиш на съответния Голям Брат /който е да е той в момента/ външно-политическо послушание срещу несмущавана вътрешна корупция – “Крадем наградата от собствения си народ, а не от Вас, така че Вие си говорете за реформи, а ние ще лудуваме”. Търговците не могат да се самоизгонят от храма – друг трябва да ги изрита.
  • Думите вече не значат толкова много. Смисълът на демокрацията е да създаде безкръвна и ненасилствена формула за налагане волята на една група хора върху друга група. Опитът внушил предположението, че е по-вероятно 10 меча да победят 9 меча, така че гласове вместо мечове да определят победата. Т.е. битката да се играе с думи и гласове, а не да се воюва с истински оръжия. Един човек=един меч=един глас. Обаче модерните оръжия и пари поставят под въпрос тази древна формула като елемент на демокрацията. Днес един специален меч може да победи хиляди други и онзи, който го държи, едва ли ще приеме равната тежест на победените хиляда. По-скоро данъците, а не гласовете, вече крепят държавата.
  • Трагикомичен театър на суетата е да наблюдаваш колко много кодекси се създават в България. При остър недостиг на експерти за създаване на обикновен закон има излишък от интелектуални гиганти за автори на кодекс и нищо по-малко. Само през 2005 г. бяха приети четири кодекса: Кодекс на международното частно право, Наказателно-процесуален кодекс, Застрахователен кодекс и Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Други четири чакат готови на конвейра към пленарна зала. Тази гротеска роди табелата “КОДЕКС-СТАН” /от турски – “Булгаристан”/ вместо предишната “Доматена република”. И това става в парламент, където депутатите безскрупулно гласуват с карти на отсъстващите си колеги, така че 20 присъстващи подават над 120 гласа – стигайки до там, че през декември 2005 един журналист успя да проникне в залата и да гласува с изоставената карта на отсъстващ депутат. Истинските размери на комедията ще се очертаят, ако в края на парламентарния мандат депутатите държат изпит върху най-важните закони, които самите те са гласували.
  • Въпреки това сме твърдо убедени, че горната драма /едва ли чисто българска/ НЕ бива да отложи влизането на България в ЕС от 2007 за 2008. Такова отлагане може да се окаже трагична грешка. Какво толкова ще се подобри за една година? Няма смисъл да държиш пациент пред спешно отделение още един час, за да станел по-годен за лечение. Напротив, лечението ще се усложни и оскъпи. Онова, към което българската мафия изпитва смъртен страх, не са нови закони или съдебна реформа, а европейски наблюдатели на граничните митници. Мафията е влюбена в предпазната клауза и отложеното членство. Нещата просто стоят така:

Чии подкрепления ще пристигнат първи?

Валентин Брайков

Януари 2006 – Адвокатско бюро Брайков