- Няколкото научни списания за юридически изследвания в България отдавна изостават от датите за тяхното издаване- между половин и една година. Днес например бихте получили брой от средата на 2009. Причината е хронична липса на автори, т.е. на развълнувани юристи, които да споделят професионалните си терзания с професионалната публика. Мотивите за това нарастващо безразличие към правната наука е подтискащото игнориране на нейните препоръки от законодателството и съдебната практика. Това убива в зародиш порива за научен анализ и неговата публикация поради безсмислието на подобно саможертвено усилие и мизерното му заплащане. Окончателните висши законодателни и съдебни решения се формират от внушенията на малки анонимни съветнически “групи на наглите” към съответна законодателна инициатива или съдебен тълкувателен акт, които след дискретно снасяне на умствено увредените си яйца, изчезват в тъмнината на безотговорноснтта. Острите социални лакти се крият в мекия им велурен поглед, излъчващ възхищение към г-н или г-жа министъра. Това не са бедните университетски преподаватели, пишещи и подписващи убежденията си открито и публично в правните списания.
- Въпросът обаче има и обратна страна. Практикуващите юристи, адвокати и магистрати, които желаят да се позоват на научните изводи от правните списания, са изключително затруднени при търсене и намиране на интересуваща ги публикация. Срочното представяне на писмена защита или издаване на съдебно решение направо изключват часовете и дните ровене в годишните течения на тези списания. Нито в адвокатския, нито в съдебния кабинет, има място за съхранение на всички тези списания поне от последните пет години- най-много от последните една-две, а другите се изхвърлят. Като вода в пясъка.
- Отдавна предлагаме и настояваме пред редакциите на най-авторитетните български правни списания съдържанието им да бъде издавано и на дискове или да е с кодиран достъп по интернет. Така би било възможно (много)годишното течение на едно списание да бъде подложено на “търсене”- “search” през компютърна програма и веднага да бъде открита публикацията от значение за висящ съдебен казус – като заглавие или като референция в текст. Така вложеният в публикацията труд ще има своето практическо потребление и смисъл.
- Възразява се, че при такъв електронен достъп до съдържанието на списанията, никой няма да купува продукта на хартиен носител. И какво от това- продавайте електронния носител на същата или по-висока цена. Възможно е да се копира нелегално, но с това няма да се занимават съдилищата и адвокатските фирми, абонирани за електронния достъп- а има и надеждна защита срещу такова копиране. Елементарното компромисно разрешение е да се сложи на диск съдържаниеито на списанията от предишната година- а за текущата да се разпространява само на хартиен носител, за да се купува списанието в настоящия му вид. И тази схема да е в общите условия за публикации в такова списание.
- Единственото ни известно щастливо изключение е списание “Адвокатски Преглед”, чиито книжки/публикации са свободно достъпни на сайта на Висшия Адвокатски Съвет, може да се прави бърза справка по думи или фрази и да се отпечатва веднага съответния полезен пасаж- за представяне където трябва.
- Само преди месец българският кандидат за европейски комисар г-жа Румяна Желева беше бламирана и поради съмнения за изрядно и своевременно излизане от търговски фирми и тяхното управление. Екипът й не можа да я защити юридически в тези няколко горещи дни. А убедителната защитна теза беше в две статии на български юридически списания от преди няколко години. Но никой не се сети за тях. Какво би станало ако екипът й тогава имаше бърз елекронен достъп до всички тези публикации?
Февруари 2010
Валентин Брайков