- На 26 октомври 2005 Европейската комисия публикува годишния си Мониторинг доклад за напредъка на България към присъединяване /Договор подписан през април 2005 с възможна, но несигурна начална дата 01.01.2007/. Последното изречение на този 77 страници доклад гласи: “В заключение, необходими са спешни действия в… битката срещу организираната престъпност, измамите и корупцията, за да бъде България готова за членство на предвидената дата”. В 9.15ч. на онази сряда сутрин вътрешният и правосъдният министри даваха прес конференция за това колко уместни са и колко скоро ще бъдат приложени препоръките от доклада. Телевизионните камери запечатаха как вътрешният министър изведнъж се втурна към вратата на залата след като получи бележка, че току що в центъра на София “по чикагски” е застрелян вторият най-богат българин банкерът Емил Кюлев /около Евро 500 млн/. Осмото публично покушение през двата месеца откакто това правителство дойде на власт и 65-то за последните пет години. За никое няма осъдени.
- Две седмици по-рано българският парламент приключи спешното приемане на новия Наказателно процесуален кодекс /НПК/ с надеждата да смекчи критиките в очаквания доклад на ЕК. Тази прибързаност предизвика горчиви медийни сравнения с Али Баба и 40-те разбойници, опитващи се да отворят европейската пещера със съкровища чрез вълшебната парола «НПК, НПК».
- В населението преобладава чувството, че българската мафия се радва на конституционния статут на църква- държавата не се меси в работите й, а само й осигурява условия за дейност. Почти винаги състезанието е между «организирана престъпност срещу дезорганизирано правосъдие». Като че ли тоновете наркотици, влизащи в страната, прелитат над границите като птички без «птичи грип». За обикновения българин е трудно да разбере как може да има добро правителство и парламент, но лошо правосъдие. А кой създава законите за лошото правосъдие ? Ако страната е обладана от престъпен терор, нужна е международна помощ, за да го разгроми- а не да играем трагикомична гротеска, изпращайки български войници да се борят срещу тероризма по света, когато собственият им дом е в пламъци.
- Европейският доклад остава открита възможността за отлагане на българското членство с една година до 2008. Разумът на тази опция е под въпрос ако на положението се гледа като на тежко болен, когото ще държат още един час пред спешно отделение, за да стане годен за лечение. А и някои българи се чудят дали такова отлагане е проклятие или благословия- ако ядрените реактори за евтино електричество поработят още година или ако шансовете за етническо оцеляване вътре в ЕС пак се преценят. Българската дълбока и «тайна» тревога е фаталният риск за миграция от съседна /ЕС член ?/ Турция, която ще унищожи етническите пропорции и от там самата българска нация- «смилайки я в етническа кайма за нови геополитически кюфтета», както се страхуват ултранационалистите. Последните дори призоваха «Турция да влезе в Тексас» и предложиха на европейския комисар по разширяването Оли Рен да се развълнува за оцеляването на родната му Финландия ако Русия влезе в ЕС- за да разбере българските чисто цифрови тревоги без анти-турски предразсъдаци.
- В шума на горните събития беше извършено друг вид тихо, но по-опасно покушение, незабелязано от новинарските мрежи. Българското правителство реши да въведе отново фиксираните цени на цигари. Т.е. властите пак ще определят цените на цигарите на вътрешния пазар. Смисълът е цената на вносните цигари да бъде изкуствено по-висока от местно произведените, за да се предпазят последните от свободна външна конкуренция. Това е умишлено покушение срещу представата за българска пазарна икономика само шест месеца след подписване на договора за присъединяване към ЕС и в решаващото време до окончтелния доклад на комисията през следващата пролет.То бе извършено в деня след публикуване доклада за България- и никаква европейска реакция. Правителството е коалиция от три партии /социалисти, роялисти и етнически турци/, които са пряко отговорни за провала на приватизацията на Булгартабак през януари 2005. Сега сметката за катастрофиралия промишлен отрасъл пристигна и те искат да я платят с пари на потребителя срещу лошо качество- дори само за една година, но да не излязат гладни работници по улиците днес. Все пак рискът от социална експлозия не е отминал.
- В момента българите са бомбардирани от драстични увеличения в цените на гориво, парно отопление, електричество, вода, събиране на боклук, цигари, алкохол, застраховки, имотни данъци и т.н. Те са много по-високи от скока на петролните цени и се мотивират с огромно повишаване на акцизния данък. Както в най-милите комунистически времена и сега отговорността се прехвърля на запад- този път на ЕС, който налагал тези акцизни нива. Европейският съюз широко е използван като идол, на чиито олтар може да се жертва здравият разум и то без въпроси. Но защо ЕС не заповяда същото увеличение и за дохода на потребителите- както при акцизите? Обикновеният българин е безпомощен пред монополния тероризъм. Почти цялата му заплата отива по сметки, за които той няма избор, няма договорна свобода, няма алтернатива. Комисията за защита на конкуренцията не реагира на будилника. Размерът на дохода, похарчен за монополно наложени цени, е цифромерът на индивидуалната икономическа свобода. Това е раковата клетка на обществото, източникът на обществен разврат и поквара, защото още в семейството детето научава, че парите на родителите могат да се вземат чрез изнудване на тяхната безизходица- азбуката на бъдещия престъпник, независимо от модерното европейско правосъдие. Дори ако решиш да се откажеш от парно отопление /като много други/ ще продължиш да плащаш 10% «такса мощност» – политически свободен, но икономически окован. Защо плащаме на депутатите и когато не работят ? Отговорът : «Такса мощност». Всъщност много хора просто не плащат сметките си. В България загубите на водопроводна, електрическа и отоплителна мрежа се възлагат по закон на потребителите чрез цената, превръщайки ги в своеобразни акционери на загубите, но не и на печалбите и управлението. Израз на отчаяние бе оплакването на един правозащитник, че българите живеят в монополен концентрационен лагер, на чиито портал пише: «Плащането прави свободен» и «Всекиму своята сметка».
- На 29 октомври бяха проведени частични избори за кмет в столицата София и някои градове. Независими/непартийни кандидати, които искрено заплашиха корупционното статукво, бяха просто изключени от медиите. Никой не се изненада на 25% изборна участие. Стара чистачка в софийска сграда, добре разбираща обществената си нищожност, бе чута да казва: «Да сме живи и здрави да ги копаме»
Ноември 2005
Валентин Брайков