- Българското правителство подготвя нов ДДС закон, който да влезе в сила на 01.01.2007- датата на българското присъединяване към ЕС. Германското и унгарското правителства също прокарват законодателни увеличения на техните ДДС ставки. Други европейски страни наблюдават с интерес, защото “Добрите примери трябва да се следват”. Има ли някой усещането за безтегловност?
- Данъкът добавена стойност е данък върху всяка сделка независимо от нейната ефективност. ДДС облага усилието, а не резултата. Човек плаща 20% ДДС по сделки, от които губи и от които печели. ДДС не зависи от успеха. Фискът получава парите си и в двата случая и следователно е без значение за държавата дали плащащият ДДС успява в бизнеса или не. Облагане на усилието прави държавата наистина неутрална спрямо резултата. Ето защо над 30% от българския държавен бюджет идват от ДДС. По този начин държавата наистина става безразлична към печалбата и значи може да си позволи намаляване на данъка печалба като политически грим. Но когато поискате намаление на ДДС, зъбите бързо се показват.
- Скъсаната връзка между усилието и успеха при ДДС е раковата клетка на съвременното данъчно облагане. Тя прави държавата незаинтересувана от успеха на икономическото усилие и от мерките за улесняването му. Ето защо няма скоро да се разделим с бюрокрацията, корупцията, селективното правосъдие и управленско безсилие. Но по-опасно е чувството за безтегловност у някои правителства, че могат свободно да увеличават ДДС, за да финансират дефицити, създадени от липсата на икономически успех, пренебрегнат от същия ДДС. По този начин ДДС се превръща във финансов кокаин, даващ на правителствата временно облекчение и розови сънища, следвани от още по-остра криза. ДДС зависимите трябва просто да бъдат лекувани. Тук размерът наистина има значение, тъй като ДДС ставка до 10% е горчив, но смилаем хап, докато ДДС ставка над 10% прилича на злоупотреба с наркотик. С цялото ни уважение към данъчните власти.
- Винаги ни е смайвало ДДС понятието “данъчен кредит”. Когато държавата твърди, че ми дава ДДС кредит, това би трябвало да значи, че тя ми дава нейни собствени пари. Но кога тези пари стават държавни, за да бъдат обратно кредитирани към мен- преди да са взети от мен или след като са взети? Според действащата концепция те са станали държавни от момента на моето задължение към държавата за тях, но преди да съм ги платил. Само чрез такава конструкция може да се предполага, че тези пари са ми обратно кредитирани. Вълшебно събран данък. Но юридически това е терминологична боза, защото титулът върху парите като родово определени вещи преминава чрез ефективното плащане или превод, а не чрез просто съгласие или задължение. Но някои още си мислят, че ни кредитират с нещо, което не са получили и още не е тяхно.
- Защо в България се казва Закон за данък ВЪРХУ добавената стойност? Защо ВЪРХУ? Той самият данък е добавената стойност- 20% върху цялата цена на престацията. Ако данъкът се дължеше само върху “добавеното/принаденото” тогава щеше да бъде 20% само върху тази прибавена част, а не върху цялото. Може би предлогът “върху” е едно ехо от по-щастливи ранни стадии на човечеството, когато мятането върху друг или покатерването върху нещо е било белег за прогрес.
- Укриването на данъци ще е може би частната война на малкия чонек. Той едва ли ще тръгне с пушка по улицата срещу властта, но може да си спести някои дължими данъци. Едно неплатено Евро данък много повече уврежда властта, отколкото един изстрелян куршум. Ето защо разумните данъци, съответстващи на здравия човешки разум и на чувство за справедливост ще определят кои държави в бъдеще ще оцелеят.
- Преди векове българските селяни са стигнали до извода, че човек НЕ може да убеди кравата, казвайки й:
“Днес ми дай млякото, а аз утре ще ти дам тревата”.
Май 2006
Валентин Брайков
Адвокатско Бюро Брайков