Следващите редове не са самоцелно есе. Според нас чуждият инвеститор трябва да има представа за душевната нагласа на българските си служители- на какво се радват и от какво страдат. Местен служител или партньор не са състезателни бизнес коне , чиито единствени черти са колко ядат и колко бързо бягат. Чуждият инвеститор в България следва да отиде по-далеч в общуването със своя персонал от гротеската “Как сте днес ? – Чудесно, благодаря, а Вие ?” ако този работодател очаква тяхното лично и тайно “повече”, което печели състезанието. Нека той има идея за здрача отвъд щастливата усмивка, която често е подхранвана с “усмихващи таблетки”.
Десети Ноември
Последна спирка към Обетованата земя
- 45 години български комунистически режим свършиха неочаквано на 10 ноември 1989 превръщайки тази дата в символа на нова ера. Скритата политическа механика на това събитие само увеличи ирационалния възторг на милиони към чудото, което не очакваха да доживеят. Поривът на нацията напомняше еврейският народ, току що прекосил морето с чудо и тръгващ на път към обетованата земя на демокрация, пазарна икономика и почтен живот. Когато стотиците хиляди обикновени българи се втурнаха на улиците през 1990-те, за да погребат комунизма, те имаха една проста и разбираема мечта. Носейки високо лозунга “Червена орда тъпче Майка България” и търсейки противник тези българи си представяха американо-европейската почтеност в своето ежедневие, тук в страната си. Вместо това те получиха абстрактни, безсмислени и познати външнополитически “триумфи”. Сега те имат чувството, че мечтаната вътрешна ежедневна американо-европейска почтеност е продадена и заместена от такива международни триумфи. Българите хранят малък или никакъв респект за един елит, който се държи като пудел, търсещ скута на нов господар и по тази причина много от тях няма да гласуват на изборите догодина. Както някои се шегуват : “Станахме далтонисти – вече не можем да познаем цвета на ордата.”
- Днес 15 години по-късно пътешествието на прехода изглежда свърши – едно чувство на крайна спирка без продължение. Билетът беше скъп и еднопосочен. Обикновените българи могат само да си приберат възторга, надеждата и упованието, с които тръгнаха на път и да ги заключат здраво за предвидимото бъдеще. До следващото събуждане от историята, когато разберат, че пътят към обетованата земя е битка със жертви, а не екскурзия. Междувременно ще си спомним 9-ти ноември, когато шансът за оцеляване зависеше от изкуството да се преструваш.
Ноември 2004
Адвокатско бюро Брайков