- Според чл. 22 на българската конституция чужденци или чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в България.
- Още с приемането на конституцията през 1991 и съответните инвестиционни закони възникна практиката чужденци да създават компании в България и тези местно регистрирани субекти да купуват и притежават земя. Властите толерираха такива прецеденти поради възгледа, че съдебната регистрация и данъчният контрол върху такива юридически лица са изцяло български. Така се утвърди механизмът на чуждестранно притежавани местни собственици на българска земя. Точно по тази формула много граждани на ЕС и САЩ купиха евтини имоти по брега на Черно море, в зимните курорти и исторически местности. Имаше призиви за юридическо оспорване и мораториум на този механизъм, който вече наду цените извън обсега на обикновения българин.
- С оглед влизането си в ЕС през 2007 България трябва да премахне горната забрана преди подписване на присъединителния договор през април 2005. Вече внесният проект за изменение на чл. 22 от конституцията гласи : „Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейски съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон“.
- Потенциално експлозивната част на проектоизменението е :“… или по силата на международен договор…“, която вносителите се надяват да пробутат незабелязано с останалата част на кекса. Един коментатор сравни тази „свенлива уговорка“ с вагон-ресторанта на влак, навлизащ в тунел, когато келнерът се опитва в тъмнината да надпише сметката.
- Налице е широк национален консенсус, че забраната за земя трябва да бъде отменена спрямо лица от ЕС. Това е приемлива цена за изгодите от членство в съюза – огромна финансова помощ и реципрочни възможности за български граждани по целия континент. Очевидно обаче трети страни, нечленуващи в ЕС, възбудено опитват да си запазят част от българския имотен сладкиш – с оглед на географско положение, климат, приятелско население и ниски цени. Тези неевропейски държави смълчаха тревогите си веднага щом проектоизменението беше внесено. То очевидно ги успокои, сигурно разчитайки на „свенливата уговорка“ за двустранен договор след успешното му гласуване. Вероятно са чули и някакво окуражително „може би“ или „защо не“ от българския елит. И точно тук готвеният деликатес прекипява.
- България е в демографска криза – ниска раждаемост, висока емиграция и рискови промени на етническите пропорции. 1000 евро цена на кв.м. жилищна площ е ясна забрана за създаване на семейство и отглеждане на деца. Средната запата на работещ българин е около 250 евро. Да се състезава с чуждата покупателна мощ за прилично жилище е за младата българска двойка чиста финансова касапница. Няма програми за субсидирани и достъпни жилища. . Ето я ножицата между обещания равен старт в бъдеще и неравно пазарно състезание за земята днес. Колко български деца няма да се родят ? Къде са племената с изкупена земя ?
- Повърхностно е обяснението, че глобализацията изисквала неограничено либерализиране на този пазар. Да оставим на страна манталитета, че се размахва някакъв измислен скрижал. Земята като стока има една уникална особеност- повишеното й търсене не води до увеличеното й предлагане, защото никой не може да произвежда земя (както например автомобили) . Земята е толкова , колкото е. Значи повечето купувачи на земя само увеличават цената й, т.е. намаляват нейната достъпност. В този смисъл всяка държава е един пазарен остров на земя – щом я изкупят вие нямате друг избор освен да го напуснете и отидете на друг достъпен остров. Земя не могат да ви внесат.
- Не е безразлично за гражданите на ЕС дали на българския пазар на земя ще се състезават само помежду си и/или с неевропейски богаташи, допуснати до пазара чрез международни договори. Все едно България да сключи двустранни визови споразумения за допускане на неевропейци в Шенгенската зона.
- Но защо българските управници прибягват до „свенливата уговорка“ за международни договори и не назоват изрично в конституцията тези неевропейски купувачи на земя ? Защото не искат да разкрият такъв списък поради страх от общо възмущение преди изборите и риска да не провалят мнозинството за самата поправка. А нали ще трябва все пак да ги разкрият, когато подписват с тях международни договори ? Да, но при много по-облекчена процедура.
- Една конституционна промяна изисква :
а/ да бъде внесена най-малко от ¼ от всички народни предста-вители, т.е. 60 от 240.
б/да бъде гласувана три пъти в различни дни и то не по-рано от месец
в/да я подкрепят най-малко ¾ от всички депутати или 2/3 в следващите пет месеца, т.е. 180 или 160.
Докато ратификационният закон на договор, сключен от правителството, за неевропейски купувачи на земя :
а/може да бъде внесен само от министерски съвет или от всеки народен представител.
б/гласува се два пъти, но може и в един ден- по изключение.
в/заседателният кворум е ½ +1 от всички депутати т.е. 121.
г/одобряващото мнозинство е 50%+1 от присъстващите/ кворумни депутати т.е. може и със 61 “За” /но 180 или 160 “За” при промяна на конституцията/.
д/българските депутати често гласуват с електронни карти на отсъстващи колеги, така че 20-30 присъстващи в зала подават 121 гласа.
- Истинският мотив за „свенливата уговорка“ е да отнеме на земята нейната конституционна тежест и да я свали в блатото на обикновения политически пазар, където вот на доверие може да бъде изтъргуван срещу договор за земя с любимия чуждестранен приятел. Това е сърцевината на предложената конституционна поправка и нейният аромат съвсем не е привлекателен. Дали проектът се внася от брокери на недвижими имоти, протегнали ръка за външнополитическа комисионна или от истински представители на избралия ги народ ?
- Добрата новина е, че чуждестранните собственици на българска земя ще пометат като цунами всички и всякакви коруптивни чифлици, каптажи и вълчи ями в администрацията и съдебната система, свързани с вещното право. Тези чужденци не разбират от настоящия хумор на пасивно изнудване и бюрократично джебчийство. Бъдещите гости на българския земен пазар са в този смисъл наши освободители – от самите нас.
- Кои са най-вероятните неевропейски държави, желаещи да притежават земя в България ? Може да се предполага, че един референдум би прибавил САЩ като лидер и гарант на модерната цивилизация и Русия, която върна тази земя от турците на българите през 1878. Значи конституцията би могла да изреди ЕС, САЩ и Русия без препращане към допълнителни договори. Тревогата на нацията е да предотврати „земен канал“ за пълзяща етническа и религиозна агресия от вида, който раздроби някои съседи. Но точно тук е късото съединение с вносителите на конституционното изменение – те искат неограничена и непрозрачна целесъобразност кого да допускат до земята, как, кога и на каква цена. По конституция международните договори се сключват от правителството, а парламентът ги ратифицира със закон чрез правителственото мнозинство. Тоест – ключът на едно съдбовно решение се премества от законодателната в изпълнителната власт- това е, което крият! Ожесточеният дебат през следващите седмици ще покаже дали тази нация има имунна система за оцеляване или е заболяла от своеобразен политически СПИН, който ще съкрати бъдещето й. Надяваме се депутатите помнят, че онзи, който продава съвестта си, всъщност продава децата си.
- И пак питаме : имената на кои държави са в приветливо отворения дълбок заден джоб ? Средиземноморски ли са ?
- Едва ли е за чудене, че в такива времена циници не липсват. Един от тях твърдеше, че някои чужди сили третират България като забременяла слугиня, на която нищо официално не е обещавано. Ако е така, слугинята си е еднакво виновна.
Предпочитаме цитата от Йоан 9/41, където Иисус казва :
“Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях,
но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава”.
Януари 2005
Адвокатско бюро Брайков