Hi, How Can We Help You?

Blog

ЖАН-ЖАК РУСО И БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ

На 12 май 2013 българският избирател се изправя пред урните, за да посочи кой да бъде негов законодател през следващите четири години. Изборът е жесток и фатален, защото със стрелата на своя вот всеки от нас се цели в ябълката върху главата на детето си и като Вилхелм Тел крие в пазвата втора стрела за виновната власт. В такива моменти човешката психика търси опора, кураж и самообладание пред неизбежното изпитание.

През 1762 великият син на Женева Жан-Жак Русо (1712-1778) публикува своя трактат „За обществения договор”. Седем години по-рано, през 1755 идва на бял свят есето му „За произхода на неравенството”. От техния духовен вулкан изригват искрите, запалили Френската революция и цяла Европа. Наричали са го „неволен идеолог и вдъхновител на гилотината”, макар насилието да му било чуждо. Не всички се сещат, че идеите му за пряка демокрация мотивират днешната практика в Швейцария за народно допитване по всеки важен закон. Това не е швейцарски каприз,а вярност към заветите на Гражданина на Женева Едно любопитно негово пророчество е следното изречение от „Обществения договор”: „Имам известно предчувствие, че някой ден този малък остров Корсика ще изненада Европа”. Писано е 1762г., а Наполеон се ражда 1769 в Корсика!

Струва ми се, че мислите на Русо от тези две произведения са възможен източник на утеха, упование и надежда за всеки българин, тръгнал да избира законодател. И защо да не са? Годината, когато излиза „Общественият договор”, е същата 1762г., в която Паисий завършва „История Славяноболгарская”. Нашият Атонски Русо, две искри на Провидението в двата края на Европа. За това предлагаме няколко страници цитати на Русо без коментар, които не са заместител на самите му книги. Извлечени са от изданието на „Наука и Изкуство”-1988 на негови „Избрани Съчинения”.

Словото на Жан-Жак Русо е като червено желязо върху духовната сланина на жалкия български политически елит, който щеше да е много смешен ако не упражняваше такъв садизъм към собствения си народ. Истерията им за власт е техен главен изобличител.

Както казва Папа Бенедикт ХVІ: „Истината трябва да бъде разпозната в мрака на дневната светлина”.

07 май 2013г.                                                                                              Валентин Брайков

 

ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР
Jean-Jacques Rousseau
Du Contrat Social
1762

+ Роден съм като гражданин на свободна държава и колкото и да е слабо влиянието на моя глас върху хода на обществените работи, правото на гласуване е достатъчно, за да ми наложи задължението да си ги изясня. Щастлив съм, че колчем размишлявам върху различните управления, в своите проучвания винаги намирам нови причини, за да обичам управлението на моята страна.

+ Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови. Някой може да се смята господар на другите, а сам е роб повече от тях.

+ Лудостта не създава право.

+ Дори да можеше всеки да отчужди себе си, той не може да отчуждава децата си; те се раждат човеци и свободни; тяхната свобода принадлежи тям, никой друг освен тях самите няма право да разполага с нея.

+ Да се откажеш от свободата си означава да се откажеш от качеството си на човек, от правата, които това качество ти дава, дори от задълженията си. Никакво обезщетение не може да получи онзи, който се отказва от всичко.

+ По-силният никога не е достатъчно силен, за да бъде винаги господар, ако не превърне силата си в право и послушанието в задължение.

+ Големият брой на престъпленията осигурява тяхната безнаказаност тогава, когато държавата е в упадък.

+ Но ако е вярно, че великият владетел е нещо рядко, какво да кажем за великия законодател?

+ Защото ако този, който властва над хората, не трябва да властва над законите, то оня, който властва над законите, не бива от своя страна да властва над хората; в противен случай неговите закони, оръдия на страстите му, много често биха увековечили собствените му несправедливости и той никога не би могъл да избегне частните съображения да не покварят светостта на неговото дело.

+ Както преди да издигне голяма сграда, архитектът оглежда и проучва почвата, за да види дали тя ще може да издържи нейната тежест, така мъдрият законодател не започва с изготвянето на добри саби по себе си закони, а най-напред проучва дали народът, за когото ги предназначава, е в състояние да ги издържи…Затова именно на остров Крит е имало добри закони и лоши хора.

+ Великата душа на законодателя е онова истинско чудо, което трябва да докаже неговата мисия.

+ Свободата може да се завоюва, но никога не се придобива отново.

+ Най-голямото за всички благо, което трябва да бъде цел на всяка законодателна система, се свежда до следните две основни неща: свободата и равенството.

+ Никой гражданин да не бъде толкова богат, че да може да купи друг гражданин и никой да не е толкова беден, че да бъде принуден да се продава.

+ Всеки ден повтарям дълбоко в сърцето си онова, което един доблестен воевода е казал в полския Сейм: Предпочитам опасната свобода пред спокойното робство!

+ По-лесно е да завладяваш, отколкото да ръководиш.

+ Трудно е този, на когото държавата се е продала, да не я продаде на свой ред и да не вземе от слабите обезщетение за парите, които силните са му измъкнали.

+ Най-добро е онова управление, при което гражданите живеят и се множат без странични средства, без натурализации и без колонии. Управлението, при което народът намалява и гине, е най-лошото.

+ Когато гражданите са алчни, подли и малодушни, когато обичат спокойствието си повече от свободата, те не устояват дълго срещу удвоените усилия на управлението.

+ Щом служенето на обществото престане да бъде основно дело на гражданите и те предпочетат да служат с кeсиите си вместо със собствените си личности, държавата е вече близо до собствената си разруха… От много мързел и пари стигат най-после до положение да имат войници, за да заробят родината и представители, за да я продават.

+ Там, където правото и свободата са всичко, неудобствата са нищо.

+ Вие се стараете повече за печалбата, отколкото за свободата си и се страхувате от бедността много повече, отколкото от робството.

+Така или иначе в момента, в който един народ си избере представители, той престава да бъде свободен; него вече го няма.

+ Когато Държавата пред прага на своето разорение продължава да съществува само благодарение на една привидна и изпразнена от съдържание форма, когато обществената връзка е разкъсана във всички сърца, когато най-долният интерес безсрамно се кичи със свещеното име на общественото благо, тогава общата воля онемява, ръководени от тайни съображения всички вече не мислят като граждани- сякаш държавата никога не е съществувала- и измамно прокарват под името закони пристрастни декрети, насочени единствено към частния интерес.

+ Когато народът се покварил и гласовете почнали да се купуват, по-удобно се оказало тайното гласуване, за да може недоверието да възпира купувачите на гласове и да се предостави на мошениците възможност да не бъдат предатели.

+ Могат да се представят хиляди случаи, които законодателят не е предвидил, а да разбереш, че не можеш да предвидиш всичко, представлява твърде необходима предвидливост.

 

ВЪРХУ ПРОИЗХОДА НА НЕРАВЕНСТВОТО
Jean-Jacques Rousseau
Discours sur l’origine et les fondements
de l’inegalite parmi les hommes
1755

+Бих искал да живея и да умра свободен, т.е. така подчинен на законите, че нито аз, нито който и да било друг да не може да отхвърля техния благороден ярем; спасителния и лек ярем, който и най-гордите глави носят толкова покорно, защото са създадени да не търпят никакъв друг.

+ Искам да се убедят всички, че законите са свещени и достойно за почит най-вече с дълбоката си древност; че народът започва да презира законите, които се променят всеки ден.

+ Първият, който е заградил парче земя, сетил се да каже: това е мое и намерил хора достатъчно наивни, за да му повярват, е истинския основател на гражданското общество.

+Колко по-право е да кажеш с мъдрия Платон, че съвършеното благополучие на една държава означава поданиците да слушат своя владетел, владетелят да слуша Закона, а Законът да бъде справедлив и винаги насочен към общественото благо.
пасаж от прочутото писмо на Луи XIV от 1667

+ Много трудно е да принудиш към послушание човек, който не се стреми да заповядва, и най-ловкият политик не би могъл да зароби хора, чието единствено желание е да бъдат свободни.

+ Сведено до външните си белези, всичко става изкуствено и преиграно: и чест, и приятелство и добродетел, често и самите пороци, с които намираме начин да се хвалим; как, с една дума, питайки непрекъснато другите да ни кажат какви сме, без никога да се осмелим да зададем този въпрос на себе си, сред толкова философия, хуманизъм, вежливост и възвишени максими, ние си оставаме с една лъжлива и лекомислена привидност: ние имаме чест без добродетел, разум без мъдрост и удоволствие без щастие.
Достатъчно ми беше да докажа, че не това е първичното състояние на човека; и че единствено духът на обществото и неравенството, което той ражда, променят и покваряват всички наши природни наклонности.

+ Защото когато дете командва старец, когато един глупак ръководи мъдрия човек и шепа хора се задавят от излишества, докато изгладнялото множество е лишено от най-необходимото- това ясно противоречи на природния закон, каквито и определения да му се дават.