Hi, How Can We Help You?

Blog

КИЛИМИТЕ КЪМ АДА 1990-2013

Настоящите редове са опит за изброяване на някои невидими фактори, допринесли за днешното състояние на българското правосъдие през последните 20 години.

1. Висшите магистрати на българското правосъдие са от поколението отгледано, образовано и започнало кариерата си по комунистическо време и почти всички са били партийни членове.

2. Редно е да припомним как марксизмът-ленинизмът учеше, че държавата, правото и съдът постепенно ще да отмрат в прехода между развития социализъм и комунизма. Идеологията считаше правото за обречена професия, т.е. не най-добрите младежи бяха насочвани към нея. Комунизмът щеше да бъде не-антагонистично общество без остри спорове.

3. Имаше паралелна система на вътрешно партийно правосъдие, чиито решения се изпълняваха без съдебна намеса. Т.е. институционалното правосъдие не беше единственото.

4. Разделението на властите по Монтескьо беше изцяло отречено от марксизма-ленинизма. Властта беше единна и изцяло принадлежеше на комунистическата партия. Правоприлагането беше просто едно разклонение на единната партийна власт. Студентите по право бяха внимателно изпитвани по този въпрос. Днес те разбират разделението на властите като тяхно дялово участие в единната власт.

5. Важен елемент от днешното самочувствие на българските другари е убеждението, че не са победени на националния си терен, а са само били стратегически предадени. Те считат себе си за незаслужени жертви на световните събития и че съвсем не са предишна страница на историята. От тук и устремът им да са на власт.

6. Преди 1990 България имаше само един юридически факултет. Към средата на 1990 те станаха 11 /единадесет/, заливащи системата с кадри ниско качество, които скоро осъзнаха корупционния си потенциал. Факултетите са 11 и днес. Получи се нещо като бедствие от скакалци с юридически дипломи.

7. Когато през 1991 беше приета новата Конституция, Великото Народно Събрание гласува и няколко изключително важни закони от конституционно значение- Търговския закон, Чуждите инвестиции, Защита на конкуренцията И Новият Закон за адвокатурата. Депутатите бяха заинтересовани да станат адвокати след парламентарния си мандат, поради което въведоха свободен регистрационен режим за вписване в адвокатурата на дипломирани юристи. Тази “политика на отворените врати” скоро прерастна в “политика на липсващи стени”. Професията беше превърната в бунище за пропаднали политици, бивши съдии, прокурори и полицаи- като някакъв бежански лагер за юристи. Чак след 2004 бяха отново въведени смислени приемни изпити за адвокати, но ще трябва цяло поколение, за да се прочисти системата.

8. Двуинстанционната система на правосъдие беше заместена от триинстанционни съдилища, но правосъдието беше реорганизирано в пет апелативни района. После третата инстанция /върховният съд/ беше превърнат в дискреционен, което позволи на регионалните апелативни съдилища да имат последна дума. Това скоро деградира в партикуларно апелативно правосъдие, провокирало жаргона: Търновско договорно право, Пловдивска процедура, Софийски наказателен кодекс, Варненски търговски закон и т.н. Върховният съд няма физическата възможност, а понякога и умствения капацитет да координира всичко. Така се стигна до силно фрагментирани правосъдни стандарти.
Новите процесуални кодекси /наказателен и граждански/, приети през 2006 и 2007 просто освободиха върховните магистрати от 50 години прецедентни решения и ги подтикнаха към “оригиналности”.

9. Притокът на правни норми от ЕС просто задави системата с регламенти и директиви, които са трудни за прилагане от магистрати, да не говорим за администрацията.
От друга страна, решаващите материални закони на комунизма още формират скелета на законодателството. Основните действащи граждански закони са приети между 1948-1952, докато Наказателният кодекс е от 1968.

10. За разлика от други страни със сходни проблеми, в България няма силна църква да защитава основни библейски ценности и добродетели между хората като алтернатива на институционалното правосъдие и почтеност. В Православната книжарница от много години не се е появило значимо богословско изследване.

РЕФОРМАТА НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВОСЪДИЕ НЯМА ДА ДОЙДЕ ОТ ГЛАВНИТЕ КОНСУМАТОРИ НА НЕГОВИТЕ ПОРОЦИ.

юли 2013г.                                                                                                               Валентин Брайков