- 1 конституция, 9 кодекса и 312 закона съставляват общата рамка на българското право. Тези цифри не включват ратифицираните международни договори, както и хилядите подзаконови актове на администрацията, така че една глобална справка в базата данни “претърсва” не по-малко от 20 000 нормативни акта.
- Ако попитате обикновеният българин от улицата за трите неща, с които се гордее, най-вероятно ще отговори : природата, киселото мляко и децата и почти сигурно ще премълчи правото. Не че има компетентна преценка, а просто защото а) не вижда законите приложени и б) проваленото правосъдие се обяснява с лоши закони – не с лоша администрация или с лоши съдилища. Проклятието е върху продукта, а не върху производителя. Висши български политици са лесни за разпознаване на международни форуми чрез стандартната им реакция на юридически критики : “Признаваме проблема, но в момента се пише нов закон за него”.
- Изглежда , че технологията на българското законодателство страда от два главни недостатъка :
– Първо : Страната издава много повече закони, отколкото е в състояние да приложи. Няма уравнение между броя на действащите правни заповеди и капацитета на държавата да ги наложи, да ги снабди с реални санкции при неизпълнение. Ако един акумулатор може да осигури енергия за 10 лампи да светят, нито една няма да светне ако към същия акумулатор включите 100 лампи. Нещо като печатането на пари без покриващи ги активи. Повече от пет години България е под стриктен валутен борд, но тя вече се нуждае от нов такъв – законодателен борд, който да препятства приемането на нови закони ако не са осигурени с адекватна принуда. Дефицитът на такъв санкционен капацитет приближава точката на санкционен банкрут. И никой не се тревожи, защото “… в момента се пише нов закон…”.
– Второ : Много законови правила вече не са прости преки дефиниции за човешко поведение, а зависят от преценката/ разрешението на администрацията. “Можеш да носиш толкова валута в брой през граница, колкото ти разреши финансовият министър”. По този начин сърцевината на правното предписание, волята на законовото правило, се прехвърля от парламента на правителството, което подкопава разделението на властите чрез такава делегация на отговорности. Самата диспозиция на правната норма вече се определя не от законодателната, а от изпълнителната власт. За това повечето важни закони не могат без правителствени правилници за приложение. Десетте Божи Заповеди на Библията са между малкото останали норми без такава патерица. Формулирането на смислени абстракции като правни норми е обладаващо благородно призвание, извън обсега на минувачи в политиката, които бързат за страстна среща със сладостите на властта.
- Още не сме чули смислено обяснение защо най-добрите български закони: За задълженията и договорите, Гражданския процесуален кодекс и Законът за собствеността са създадени между 1950-1952 в апогея на сталинизма, а Законът за нормативните актове – в тоталитарната 1973.
06.01.2004 – Адвокатско бюро Брайков
Валентин Брайков