- Последните два месеца Висшият съдебен съвет на България се тресе от скандала с т.н. “Краси Черния”- една неизвестна личност-барман под 30 години, комуто се приписва коруптивен лобизъм за избор на съдебни шефове през последната година. В създадената от медиите публична предсдтава няма съмнение с какво се е занимавало въпросното лице. Констатирани са и стотици негови разговори с членове на Висшия съдебен съвет, трима от които вече подадоха оставки.
- Интересни са фазите на натиск, които доведоха до тези оставки. Първо, нямаше данни кой от “съдебното правителство” е говорил с лобиста. И никой не си призна. След това стана известно, че има регистрирани няколкостотин такива телефонни разговора. Засегнатите реагираха, че това са били общи разрешени разговори на извънсъдебни житейски теми, които са юридически и етично неукорими. Накрая събеседниците на Краси Черния започнаха да подават оставки. Защо? Какво ги направи безусловно уязвими? Това са опитни магистрати,познаващи до тънкост доказателствения процес, които не се плашат от блъфове, особено когато защитават собственото си оцеляване.
- Най-вероятното предположение е, че разследващите органи, засега в сянка, разполагат не само с броя и събеседниците по дадени телефонни разговори. Защото това беше в началото, когато засегнатите магистрати отказаха оставки. Вероятно в този покер е хвърлен нов коз срещу тях- разпечатки на самите разговори, които са накарали магистратите да посегнат към оставки. На нас не ни е известно друго логично обяснение за промяна в поведението им.
- Горното обаче повдига няколко въпроса: 1. Това би означавало, че телефони на магистрати са подслушвани и записвани, за което се изисква специално разрешение. Има ли го?, 2. Ако липсата му е причината тези разпечатки на разговори да са само задкулисно оръжие за някакъв компромис, не сме ли изправени и пред задкулисно правосъдие? 3. Кой има интерес да създава в обществото илюзията, че съдебната система сама се пречиства, т.е. че има имунни сили за това, когато случаят не е такъв?
- Общата картина много напомня контролирано взривяване на стара сграда вместо бомбардирането й с напалм- защото настоящият театър позволява на плъховете, носещи заразата, своевременно да се спасят.
- В морално отношение случващото се има евангелски аналог: В Храма са открити търговци. Трябваше ли Христос да ги чака да се самопречистят чрез оставки и заседания на настоятелството на Храма, вместо да започне събаряне на сергиите им и да ги изгони от Храма?
Октомври 2009
Адвокатско Бюро Брайков