Повод за следващите редове е любопитството спрямо английската и българската лексика относно провеждането на съдебен процес.
На английски език делото се СЛУША, а на български се ГЛЕДА.
Защо? От къде идва този нюанс на възприятията, как са избрани две различни метафори?
Възможният отговор се крие в преводите на Библията на двата езика – от там са представите за Закон и Съд на двата християнски народа.
В старозаветната Пета книга Мойсей казва:
1/17:. в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.
В Евангелието на Йоан Христос проповядва:
5/30: Както слушам, тъй и съдя и Моят съд е праведен.
От друга страна, в Стария завет Пророк Йеремия разказва в
5/28:… не разгледват съдебни дела, дела на сираци;
22/16: Той разглеждаше делото на беден и на сиромах
и затова му беше добре.
Едва ли е случайно съвпадението между горните библейски цитати и съдебния жаргон в съответната страна. Мойсей и Христос възприемат делото чрез слуха си, слушат го. А Пророк Йеремия възприема със зрението си – разглежда го. В българска съдебна зала е нормално да чуете: “Гледат се делата на второ четене“ (където „четенето“ е също зрителна дейност) или „сложи на разглеждане дело №…“
Въобще не може да става въпрос за приоритет на едното сетиво над другото, за някаква ценностна градация на лексиката. Никой съдия не може да слуша дело без да гледа и не може да гледа дело без да слуша. Вероятно метафората „слушам дело“ е логично по-близка да представата за богинята Темида с превръзка на очи – тя не вижда и значи не може да прави разлика между лицата в съда, според завета на Мойсей в 1/17. Всъщност в дълбоката древност Темида не е с превързани очи, защото преди всичко е била оракул – виждала в бъдеще и в минало, а после станала богиня на правосъдието. Превръзката на очите е по-характерна за римската й наследница Юстициа, която била роднина на Юпитер – Ius-titia и Ius-pater, както Темида била от семейството на Зевс. Нищо чудно, че и в християнския пантеон правосъдието е централен въпрос и божествено дело с различни символи и словесни метафори, като в предходните цивилизации.
Превръзката на очите не касае сетивното възприятие, а е символ на съдийската съвест, която говори независимо от очите и ушите. Тя е божествената искра в личността на съдията, поради което лексиката за нея идва от Божествената Книга – Библията – и от символите на предишни митологии.
Така че няма значение дали един слуша, а друг гледа дело, стига и в двата случая да говори съвестта.
Септември 2011 Валентин Брайков