Уважаеми Колеги Млади,
През последните години ми се налага няколко пъти да говоря за големи юристи-покойници, които като комети преминаха и изчезнаха в небето на българското право. Да свидетелствам за тях като скромен очевидец е разбираема болка, която преодолявам с надеждата, че каквото е било може пак да се случи.
Паметта на Кръстю Цончев е един оазис с дълбок кладенец и чиста вода в днешната пустиня. Ако използвам библейската метафора, „който пие от тази вода не ожаднява, а неин извор става“.
Ще се опитам да оцветя няколко щрихи от портрета на Кръстю Цончев- и то само като страничен наблюдател и случаен събеседник между 1979 и 1990. Тогава той беше вече пенсионер, а аз- съвсем млад адвокат.
Кръстю Цончев бе първият известен ми български баристър- старши адвокат, който съветва свои колеги-адвокати, а не клиенти. Това той вършеше като завеждащ изключително богатата библиотека на Софийския Адвокатски Съвет- на партера на съдебната палата, веднага в дясно от входа. От всякакви съдебни зали и от кафето целодневно при него тичаха адвокати преди и след заседание да търсят съвет, справка или просто утеха. Той предразполагаше да му искаш помощ. Винаги с черен или тъмносив костюм, бяла риза и тъмна тясна връзка, говори бавно, с леко обърната глава надясно, защото чуваше по-добре с лявото ухо. Любимата му фраза беше: „Наклонен съм да мисля, че…“. Тази идилия изчезна щом башибозукът на предишния режим превърна съдебната палата в исторически музей.
В началото на 1979г. и аз се престраших, отидох при него в библиотеката и го помолих да ми даде за кратка справка Дигестите. Той ме погледна изненадан, но после отиде до ъгъла на залата, отвори един капак на пода и слезе по една стълба в подземното хранилище. След няколко минути си показа главата и тихо ме попита: Колега Брайков, Дигестите ги няма, но намерих Пандектите- ще ви свършат ли работа? Аз веднага му отвърнах: А те не са ли едно и също? Той се усмихна широко и ми подаде стария том. Когато му го връщах след около час той ми сподели, че най-много го вълнувала една посмъртна почест, оказвана на изтъкнати римски магистрати- да бъдат погребвани обвити в магистратската си тога, като най-чистата и неопетнена дреха, с която да се представят на небето.
Следва да подчертая, че голяма заслуга за авторитета, влиянието и въобще за професионалната слава на Кръстю Цончев имат тогавашните граждански съдии от районен до върховен съд. Защото тези съдии четяха книгите му, слушаха го и възприемаха идеите му в съдебните си решения. Разбира се и адвокатите. Защото това бяха идеи за непосредствено практическо приложение- като на римски юрист. Ако мога да перефразирам Йеринг, теорията на Цончев беше камъкът, върху който се наточваше мечът на българското гражданско правосъдие.
Погледнете ли протоколи на пленума на ВС от онова време ще видите, че там той е вписан като ПРОФЕСОР Кръстю Цончев без формално да беше такъв. За него „професор“ не беше звание, а признание. Той и Борис Яновски още тогава отбелязваха, че пленумът на ВС е неуместна тълкувателна институция, защото при разделена гражданска колегия спорът се решавал от наказателните съдии и обратно.
Друга интересна негова мисъл е отношението му към съдебната спогодба. Според него спогодбата е функция на предвидимостта на съдебното решение. Само ако страните са убедени какво би било неизбежното съдебно решение по спора, само тогава те биха се съобразили с тази неизбежност. Затова спогодбата е дъщеря на стабилна, логична и последователна съдебна практика. Няма мирни договори в съдебна джунгла.
Когато той беше при нас консултант в Бюрото за работа с чужбина, никога не съм чул от колега или клиент Цончев да е алчен за адвокатски хонорари. Макар да можеше да получи всичко, което поиска. Според мен там имаше друга химия. Кръстю Цончев се радваше на гражданското право като на свое дете, а никой баща не иска от детето си друга отплата освен щастието да му се радва. Кръстю Цончев беше благословен именно с такова щастие.
Всичко това споделям не като сълзотворен газ, след който да се зачервят очите ви. Казвам го, защото съм убеден, че вие сте младите фиданки на гората, която скоро ще тръгне срещу Макбет. Дръжте сте заедно и вярвайте в идеала си. Покланям се пред бъдещето ви!
19.11.2016г. Валентин Брайков