Hi, How Can We Help You?

Blog

Опозиции срещу Заявки за Марки и Ефектът им при Защита срещу Идентични или Сходни Марки

Българският Закон за Марките (БЗМ) от 1999г. беше изменен в началото на 2010г. и това изменение влезе в сила година по-късно на 10.03.2011г. Мина още година докато Българското Патентно Ведомство (БПВ) започна да гради практика по приложението на новите норми. Последните още не са предмет на съдебно спор, за да има съдебни прецеденти.

Тези редове се занимават само с изменените процедури за опозиции и тяхното относимост към исканията за заличаване на идентични или сходни марки.

1. БЗМ въведе през 2010г. усложнена процедура за опозиции срещу заявки за марки, които нарушават забраната за сходство с по-ранни марки. Чл.38”б” указва, че собственикът на по-ранна марка има право да се противопостави на заявката за идентична или сходна марка в рамките на три месеца от публикуване на заявката в Бюлетина на БПВ. След това се развива една последователна процедура между собственика на по-ранната марка, титулярят на атакуваната заявка и БПВ, завършваща с решение по опозицията.

2. Проблемът е, че всяко следващо искане за заличаване на идентична или сходна марка по чл.26 може да бъде предявено само ако преди това е имало опозиция срещу заявената марка по реда на чл.38 ”б” БЗМ докато атакуваната марка е била още в стадий на заявка – чл.12 БЗМ. Защото самият чл.26, ал.3, т.1 препраща към предпоставките на чл.12.

С други думи, ако бъде пропуснат тримесечният срок за опозиция срещу публикуваната заявка за сходна или идентична марка, титулярят на заплашената регистрирана марка няма да може да иска заличаване на новата порочна марка след нейната регистрация. Защото няма да е изпълнил условието на чл.38 ”б” (да е подал опозиция), което пък е предпоставка за упражняване на правото на заличаване по чл.12 БЗМ.

Ето как опозицията по бл.38 ”б” става абсолютна процедурна предпоставка за борбата срещу порочно сходство на марки.

3. Горното указва фаталното значение за собственици на регистрирани марки да следят и четат внимателно Бюлетина на БПВ, за да възразят срещу и атакуват заявките-ембриони на порочни марки.

Ако бъде пропусната публикацията и съответния срок и възможност за опозиция, порочната заявка за марка се стабилизира.

Това означава, че защитата срещу сходна марка става относителна и функция на преценката и/или бдителността на собственика на по-ранната марка. Пропускът да се реагира в рамките на законовия срок за опозиция се възприема за мълчаливо съгласие с порочната заявка.

Това е решителна промяна на законовата рамка отпреди 2010г., когато сходството в дадена заявка беше абсолютна бариера за БПВ да регистрира такава порочна/сходна заявка в марка- вж. Редакцията на чл.12 БЗМ отпреди 2010г..

4. В настоящата си редакция чл.12 пак предвижда изрично съгласие на собственика на по-ранната марка за регистрация на сходната заявка- което привидно запазва предишния режим за изрично съгласие.

Но това е просто един апандисит от предишната редакция, тъй като вече няма нужда от такова изрично съгласие ако мълчаливо/пасивно съгласие се предполага/фингира по закон- чрез липсата на опозиция срещу сходната заявка в тримесечния срок след публикацията й в Бюлетина на БПВ.
Когато си премахнал санкцията/заличаването на сходна марка в резултат на липсваща опозиция срещу заявката й, изрично съгласие за такава регистрация въобще не е необходимо. То става безсмислено, празна буква.

5. Горното следва да бъде добре разбрано от всички собственици на регистрирани в България марки и да знаят, че защитата им срещу сходни марки вече не е официална служебна функция на БПВ, а става изцяло функция на тяхната непрекъсната бдителност към Бюлетина на БПВ и бързото им решение за реакция.

Добре знаем, че този принцип не е уникален на международно ниво, но специфичната българска редакция на закона може лесно да деградира в практика, която отново да превърне България в спасително пристанище за маркови пирати.

6. Известно ни е, че относителната защита срещу сходни/идентични марки е обикновено предоставена на засегнатите страни, но обуславянето на тази защита от пред-регистрационна опозиция срещу порочната заявка чрез безкрайно следене на Бюлетина на БПВ, прави тази законова рамка уникална. Тя ни напомня баснята за щъркела и лисицата, които си разменили покани за обяд и домакинът умишлено предложил меню, което гостът не можел да консумира- лисицата сервирала на щъркела в плоска чиния, а щъркелът на лисицата- храна от бутилка.

Съдилищата могат да допринесат за някакво корективно тълкуване на новата редакция, но ще са необходими между три и пет години, за да стигне един казус върха на съдебната пирамида. И това ще предполага усилие от най-високо качество.

Ноември 2012г.                                                                                                      Валентин Брайков