- Реалността може да бъде по-абсурдна от въображението. Престъпността е по-добре организирана и по ефикасна от своя ловец- правозащитната система. На отчаяни циници им хрумна, че правовият ред трябва да се учи на организация от престъпността и дори престъпни босове да изнасят лекции пред съдебни семинари, а защо не и да управляват съдебната система известно време, за да я дисциплинират- като външни продуценти. Тази шокираща идея иска да спре заспиването върху 15 години тревожно статукво, провокиращо всеки морален компас. Като изтощен хималайски алпинист, който трябва да бъде стреснат и спасен преди сладкия фатален сън.
- Смяната на ръководни магистрати от висшия съдебен съвет като острие на съдебната реформа почти приключи. Чии глави обаче се оказаха в коша на гилотината ? Не са ли там само опонентите на днешните съдебни шефове ? Има ли поне един случай на служебно понижение, който да е мотивиран с корупция ? Не беше ли съдебната корупция онова, което накара ЕС да наложи промени в българската конституция ? И нито една присъда за съдебна корупция до сега ? Подобри ли се положението или само се стабилизираха коруптивни чифлици ? Такива въпроси могат да разгневят някои върховни жреци, но те трябва да помнят, че няма независима палуба на потъващ кораб.
- Има много прост и ясен критерий дали съдебната реформа е успяла или не и той е : Дали чуждите инвеститори вече избират българско право и съд в своите договори или още бягат към чужд закон и юрисдикции ? Отговоръг е очеваден и много горчив. Той убива ентусиазма и вълнението на цяло поколение млади, вдъхновени и най-професонални магистрати, които искрено се стремят към промяна, но не са добре дошли на капитанската палуба.
- Разделението на властите не означава равни парчета от политическата торта. Нека магистратите погледнат как армията функционира политически неутрално. Съдии могат да отменят актове на изпълнителната власт, конституционният съд може да отменя законодателни актове, но нито правителствто, нито парламентът могат да отменят съдебни актове. Закони и правилници могат впоследствие да бъдат изменяни, но не и окончателни съдебни решения. Магистратите командват онова, което прави от думите закон- санкцията, чрез нейното включване, изключване и насочване. Предимството е ясно, но то лесно се превръща в сладка отрова. За разлика от законодателната и изпълнителна власт, съдебната нито е избирана демократично, нито подлежи на пряк демократичен контрол. Издигане, оставане и отзоваване там са най-непряки- значи най-независими от народното недоволство. Като климатика на кола, вентилиращ само вътрешен въздух.
- Един най-пресен пример доказва, че не всички проблеми на българското правосъдие идват от самото него. Новият български Закон за адвокатурата /юли 2004/ в своя чл. 5 ал. 4 казва : “ Народните представители, преподавателите по правни науки във висшите училища и научните сътрудници по правни науки в научните институти се вписват и упражняват адвокатската професия, без да напускат работата или длъжността си”. Чудим се дали нечия камбана не трябва да бие, защото :
1. Това означава, че ДЕЙСТВАЩИ ЗАКОНОДАТЕЛИ ще могат да пледират в съда и да твърдят какво точно означава законът- т.е. какво те са имали пред вид при гласуването му. Кой може да им противоречи и ще бъде ли това честно правосъдие?
2. Тези действащи законодатели гласуват съдебния бюджет в парламента, както и избират 11 от 25-те члена на висшия съдебен съвет плюс министъра на правосъдието с дисциплинарни функции над магистратите.
3. Представете си как ще изглежда адвокатстващ шеф на парламентарна кмисия, защитаващ тежък престъпник пред полиция, прокуратура или съд. Не е ли това кръвосмешение на разделените власти?
4. Забележително е, че българските законодатели са се справили така добре с основната си функция по съставяне на закони, че имат време да адвокатстват в съд през парламентарните работни дни.
- Това ли са ЕС и НАТО в действие ? Къде е реакцията на българската адвокатура, Международната Адвокатска Асоциация, Американската Адвокатска Асоциация и др. ? Превърнаха ли се кучетата-пазачи в домашни любимци ?
- Но има и с какво да се гордеем. Искреното ни възхищение е насочено към голямото мнозинство редови магистрати на средна възраст, които прожекторът никога не вижда, които са нечовешки затрупани с дела и които първи сутрин и последни вечер са на служебния паркинг с коли-трета ръка, но които успяха да запазят почтеността си в комунистически и демократични времена. Техните очи търсим в съдебните коридори за едно просто кимване с глава. Те са, които още държат знамето- високо и чисто.
Юли 2004 Адвокатско бюро Брайков