- Наскоро приетата (2003г.) Част III на българския Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), регулираща приложимото право към договори с международен елемент, е почти изцяло основана на Конвенцията на ЕС за приложимото право за договорните задължения (Рим 1980г.) (“Римската конвенция”). Общо споделяното мнение е, че новата част от ЗЗД е успешен опит на българския законодател да кодифицира тази област от международното частно право и е положителна стъпка към доближаването на българската правна система към европейските и международните стандарти. ЗЗД въвежда общия принцип на свобода на избора на приложимо право. Ограниченията на този принцип са свързани главно с приложението на повелителните норми на българското право, както и с изключване на приложението на чуждото право поради противоречие с българския обществен ред. Независимо от почти пълното сходство на новите български законови разпоредби с нормите на Римската конвенция, при избор на чуждо право в договор, който ще се изпълнява частично или изцяло в България, или страна по който е български правен субект или физическо лице с обичайно местопребиваване в България, следва да се обърне специално внимание на евентуалната приложимост на следните български законови норми:
– Правилата за защита на потребителите ще се прилагат ако едната от страните е потребител с обичайно местопребиваване в България. В този случай другата страна по договора следва да се съобрази с всички български нормативни изисквания, свързани например с рекламата, гаранционните задължения, обявяването на цените и етикетирането на стоките и т.н.;
– Българските материални и процесуални закони ще са приложими по отношение на сделки с недвижими имоти, намиращи се в България, и за всякакъв вид трудовоправни отношения в България;
– Българските данъчни закони ще се прилагат по отношение на всички стопански операции или доходи, които подлежат на облагане в България по месторегистрация или място на стопанска дейност;
– Българските митнически закони се прилагат за вноса/износа на стоки и/или услуги в/от България, независимо от избора на приложимо право в договора;
– Българските валутни закони ще се прилагат за плащанията и другите финансови операции, извършени в България;
– Българските нормативни актове ще се прилагат при публично предлагане на ценни книжа в България;
– Независимо от избора на приложимо право в договора, българските съдилища ще приемат, че делото им е подведомствено в случай, че чуждестранното лице или и двете страни са съгласни делото да се гледа от български съд, както и в случай, че спорът се отнася до предприятие или недвижим имот, намиращи се в България. В този случай следва да се има предвид евентуално приложение на българското право като последващ избор на приложим закон, който се допуска от ЗЗД;
– Възможно приложение на българско право за част от договора. Чл. 437 от ЗЗД предвижда възможност за прилагане на различно право за различни части от договора. Така едната страна би могла да иска приложение на българското право върху част от договора, например за конкретна доставка в рамките на договор за дистрибуция, който се подчинява на чуждо право..
– Възможно приложение на българското право при липса на избор на приложимо право в договора. Ако страните не са посочили приложимо право, ЗЗД дава възможност на българския съд да изследва договора и обстоятелствата около него с цел определяне на възможната приложимост на чуждо или на българското право. Ако страните не направят изрично искане за прилагане на чуждо право, в общия случай съдът ще приложи българското право.
– Случай, в който би могло да се заобиколи приложението на валидно избрано приложимо чуждо право и подведомственост в договор между български и чуждестранен субект е откриването на производство по несъстоятелност на българския субект. В този случай българският съд по несъстоятелността ще преценява претенцията на чуждестранния субект единствено по българското право и евентуалното обжалване от страна на чуждестранния субект може да се счете за мълчалив отказ от избора на чуждо право и съд.
– Друга възможност да бъде заобиколено приложението на валидно избрано приложимо чуждестранно право и подведомственост е случаят, в който една от страните започва производство пред Комисията по защита на конкуренцията с надеждата да получи решение, с което се установява нарушение на конкуренцията (чрез нелоялна конкуренция, господстващо положение или по друг начин), и на основата на това решение да търси деликтна отговорност, която ще бъде подведомствена на българския съд и за която ще се прилага българското право.
- С оглед избягване на нежелателно тълкуване на договорните клаузи, определящи избора на приложимо право и съд, тези клаузи следва винаги да бъдат изрични и следва недвусмислено да се прилагат по отношение на всички части на договора, включително приложения, допълнения и т.н., особено в случаите на рамкови договори или договори за дистрибуция.
адв. Камен Чолов,
Адвокатско Бюро Брайков