Коментарът "Пакистанска храна за размисъл" стои на сайта www.braykov.com от м.март 2007. Написах го със завист към този далечен и достоен народ и с отчаяние за нашата дистанция от неговата доблест. Днес се разкайвам за онова отчаяние-след вулкана от солидарност със Съдия Мирослава Тодорова срещу нейното уволнение от Висшия съдебен съвет. Чл.629 ал.6 от Търговския закон повелява производство за откриване на несъстоятелност да приключи в тримесечен срок. Средната възраст на такива дела в Софийски градски съд е 15 месеца- пет пъти над норматива. Висшият съдебен съвет порица ли някого? Във Върховния касационен съд има един червен ескадрон, който СЕЧЕ реституцията със сабята "косвен контрол". Колко милиона обезщетения плати България в Страсбург за подвизите на този ескадрон? Висшият съдебен съвет забеляза ли го? Сламката в окото на Съдия Тодорова се оказа по-голяма от гредите в собствените им очи. Срещу Съдия Тодорова властта режисира средновековна психоза, като срещу някаква "съдебна вещица", която трябва да бъде изгорена на публична клада- за да успокои палачите си. Слугите, които угоднически носят дърва за огъня, не са достойни за възклицанието от онази велика клада: "О, Свещена Простота!". Посвещавам следващите редове, писани през 2007г., на Съдия Мирослава Тодорова. Юли 2012 Валентин Брайков ПАКИСТАНСКА ХРАНА ЗА РАЗМИСЪЛ Пакистанската кухня е доста пикантна, но храната за размисъл, която в момента идва от Пакистан, ще изгори доста умствени стомаси. На 9 март 2007 председателят на върховния съд на Пакистан г-н Ифтикар Мохамед Чодхри беше суспендиран от длъжност по заповед на президента Мушараф заради неподходящо (но неконкретизирано) поведение. Отстраняването на върховен съдия Чодхри провокира неочаван вулкан от протести на населението, администрацията и юридическите кръгове. Наред с гнева на обикновени граждани на улицата в големите градове излязоха и няколкостотин адвокати в черните си тоги. Адвокатските колегии на Пакистан видяха в скандала с върховен съдия Чодхри опит на властта да унижи и дресира правосъдието въобще. Кървави сблъсъци с полицията в Лахор и Исламабад превърнаха личната професонална драма на върховен съдия Чодхри в обществена и политическа барикада, която сплоти магистрати и адвокати. Дори близки на властта адвокати отказаха да представляват правителството по делото срещу върховен съдия Чодхри. Главни редактори на вестници и телевизионни канали показаха изнедадваща издържливост срещу политическия натиск на Висшия съдебен съвет да не отразяват процеса срещу Чодхри. Студиото на телевизия Geo TV беше опустошено от полицията заради репортажи и коментари по случая, както съобщи БиБиСи. Очевидно Пакистан дава урок на света по гражданско общество и жертвоготовна отбрана на съдебната независимост. Каквито и да са фактите на процеса, ясно е, че професионалният и обществен авторитет на върховен съдия Чодхри говори за духовна връзка с неговите протестиращи защитници. Каквато и да е пакистанската съдебна система, тази духовна връзка между Съдия и Общественост доказва жива споделена ценност- независимо правосъдие и обикновена човешка справедливост. В България никой не се развълнува от тази пакистанска драма. И никой не се засрами от нея. А някои имат претенции да цивилизоват този край на света! Каква би била реакцията на български магистрати и адвокати ако същата съдба сполети председателя на нашия върховен съд? Ще излезем ли на улицата, ще се бием ли за него? Или ще се свием в малодушните си черупки, а някои дори ще изтичат да облизват правителството с допълнителни доноси за сваления върховен съдия и с идеи за негов приемник? България има магистрати, достойни за такава жертвена барикада. Те просто трябва да се покажат като вдигнат гордо глава на олтара на правосъдието. И тогава ще видят, че никак не са сами и че има много наоколо да застанат до тях. Защото храмът на справедливостта е един, макар функциите в него да са различни. Март 2007 Валентин Брайков
