- На 16 април 1879 България приема първата си конституция и тази дата се превръща във Великден на българското държавно воскресение. Да наречеш 16 април празник на юриста е все едно да обявиш Коледа за празник на духовенството. В прилагателното “професионален” не се побира всенародната жажда за правда и държавна гордост, за които в този ден най подхожда радостното възклицание : “Воистина Воскресе !”.
- Днес ние от сърце поздравяваме с Добре Дошли най-младите колеги – юристи, които дават най-ценното на професията : хармонията на младата душа, чувството за здрав разум, проста справедливост и болезнена съвест, които са светият източник на право. Те са истинските стълбове на храма, а не опитната извратеност на някои арогантни жреци, които блестят като светулки в слънчев ден. “Беззаконието е излязло из Вавилон от старейшините съдии”, казва Пророк Даниила.
- Младите колеги вече се изправят очи в очи с неразгадания сфинкс на нашата професия. Правото черпи своята принуда от властта. Моралът формира поведение чрез съвестта. Правото на властта иска да изглежда морално, а моралът на съвестта иска да е задължителен. Обаче властта и политиката предполагат съюз със силния, докато моралът и религията съветват съюз със слабия. Как да се съвмести този трагичен дуализъм, как да се разменя съвест срещу сила ?
- Истинският адвокат не може да бъде приятел на властта. Той е или искрен адвокат, или искрен правителствен приятел, но никога и двете, защото правосъдието е призвано да ограничава силния в полза на слабия- за разлика от джунглата. За това основа на държавата е правосъдието, а не само правото. Ежедневната битка за справедливост в съдебните зали е битка за национален суверенитет. Слабото правосъдие в мирно време е равнозначно на слаба армия във война. Смачканият малък човек не брани знамето.
- В българското законодателство има много зидари и мазачи, но няма архитект. Почти всеки предмет на регулиране се обявява за клон на правото- мазачи по “инвестиционно” право или по “обществено-поръчково” право. Почти всеки закон е със собствен правилник за приложение и собствена процедура за уреждане на спорове. Като град без план и строителен надзор, в който се чува само нормативно бръщолевене.
- Съдебната система е изправена пред масов гроб на неразкрити и ненаказани престъпления. И не всички трупове са прилично заровени. Когато болният не изпитва болка, а тя е за околните и когато болният твърди, че е жертва на конспирация тъкмо защото е здрав- тогава лекарите констатират психическо заболяване. Този масов гроб на неосъществено българско правосъдие прилича на онази древногръцка нива, в която от зъбите на дракона израстват войници и те се избиват. Правото е и вид обществен договор да спорим с думи, а не с куршуми. Когато думите се извратят, веднага се връща искреният куршум. И следва онова, което Алексис де Токвил казва за френската революция : “Вместо да нападне само лошите закони, народът нападна всички закони”.
- За самочувствието на младите ни колеги ще перефразираме Наполеон в наш контекст : “Всеки магистрат носи в раницата си адвокатски жезъл”.
- Това не са първите тежки времена за професията и те ще бъдат преодолени както предишните : с мощен изблик на доблест, кураж и съвест или просто казано – с духовен скок.
- Никой не го е казал по-добре от Свети Апостол Матей (24/12-13):
“И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта ;
А който изтърпи докрай, той ще бъде спасен”.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СКЪПИ КОЛЕГИ !
16.04.2004 – Адвокатско бюро Брайков