Hi, How Can We Help You?

Blog

РАЗПЕТИ ПЕТЪК – 2011

На 22 април 2011- Разпети Петък преди Велик Ден- имах щастието да посетя в Бон-Германия опияняващата изложба „Наполеон и Европа- Сън и Травма“. В изложбения дворец на предишната германска столица под патронажа на канцлера Меркел и президента Саркози бяха събрани най-вълнуващите експонати от ерата на Бонапарт: Каменната плоча Розета, с която са разчели египиетските йероглифи, уредът на Алесандро Волта за волтовата дъга, оригиналната партитура на Трета симфония на Бетовен, златната огърлица, подарена от Наполеон на Гьоте по случай приемането му в Почетния легион, първото двуезично издание на Код Сивил в Германия от 1808 и какво ли още не. Посетителят усеща в душата си вълнение, подобно на бурята, която Бонапарт е предизвикал в Европа през онези 20 години. Особено за такъв като мен, чиито народ по онова легендарно и митично време е кротувал в харема на историята.
След четири часа в тези изложбени зали и в такова състояние на духа човек трудно се приобщава към зеленината, спокойствието и блаженството на Бон. Взех такси и отидох в съседния Кьолн- във великата катедрала, започната по времето на Карл Велики. Денят беше слънчев, около 24 градуса- почти лято. Храмът беше препълнен с близо хиляда вярващи, слънцето даряваше на стъклописите истинското им цветно великолепия. Църковен хор от над 100 души от всички възрасти озвучаваше празничната служба под високите готически сводове.
Епископът на Кьолн започна тържествената си проповед по случай Христовото разпятие. Той припомни на присъстващите, че един от най-големите грехове е бягството от и прехвърлянето на отговорност. Посочи как Адам се извинявал на Господ, че Ева е виновна, а Ева обвинявала змията – за това, а не заради една ябълка били изгонени от Рая. Или Пилат, който си измива ръцете и казва:“Аз нямам нищо общо с това- вие отговаряте“. И как Исус е разпънат заедно с двама разбойници. Левият твърди, че е невинен и иска Христос да ги спаси, а десният го мъмри и казва:“Само този между нас е невинен, ние сме справедливо осъдени“. На този с признатия грях от десния кръст Христос казва:“Днес ще бъдеш с мен в Рая“. Епископът добави, че църквата е също на кръста заради греховете си, но от дясно на Христос. И хорът започна да пее.
Следващият ден, събота, се прибрах в София. Още в самолета българските вестници ме посрещнаха с цените на яйцата, агнешкото и козунаците, с поредната лека присъда на новобогаташки изрод и с остроумията на плесенясали политически джибри. Замислих се кога през последните 20 години българската православна църква е взела официална публична позиция по какъвто и да било морален въпрос, вълнуващ обществото- за грабежа, за досиетата, за умрелите в самота родители на млади емигранти, на които съседи поднасят кичур коса за спомен от самотно погребания от чужди и т.н. Един приятел обобщи, че разликата между нашите попове и стадо овце е, че едните блеят в черно, а другите блеят в бяло, но все една и съща песен през последните 100 години. А на мен ми се стори, че левият кръст е най-страшен.

Май 2011

Валентин Брайков