- На 01.01.2008 българите бяха посрещнати от драстични увеличения на данъка акциз и социалните осигуровки. В резултат цените на горивата настигнаха европейските нива и то в най-бедната държава на континента. Инфлационното домино бързо превърна и останалите цени в европейски срещу неевропейските доходи на населението. На всичко отгоре беше въведена и 10% продуктова такса върху цената на черната и бяла домашна техника уж като предплата на някогашното им демонтиране след излизане от употреба. Когато през 1867 излиза първият том на “Капиталът” на Карл Маркс, за главен инструмент на капиталистическата експлоатация е посочена принадената стойност. Тогава няма нито ДДС, нито акциз.
- Принадената стойност е символът на дивия капитализъм- онази надбавка върху себестойността на продукта, която формира печалбата на капиталиста. С какви термини на джунглата би окачествил Маркс цена на бензин или дизел, в която над 60% са държавни данъци /мита, акциз и ДДС/ извън и върху принадената стойност на производителя-доставчик? При цена на барел петрол 159л. = $ 100 = BGN 133, eдин литър петрол струва BGN 133 : 159л = BGN 0.83. Как на бензиностанцията този литър петрол от BGN 0.83 става литър бензин BGN 2.40 (ЕUR 1.20)? Принадената стойност е икономически обоснована и обвързана. Ако търсената печалба е прекомерна, стоката става или непродаваема или предизвиква конкурентно производство за участие в същата пазарна печалба. Капиталистът разчита на търсенето на стоката, която предлага и на нуждата на наемния работник от доходи, за да оцелее. Т.е. една икономическа принуда, ориентирана към и държаща сметка за пазарния резултат.
- За разлика от “дивите капиталисти” на 19 век, “демократите” на 21 век изсмукват ДДС, акциз, продуктови такси, социални осигуровки и др. чрез директна държавна репресия и насилие. Срещу данъкоплатеца не е обикновен капиталист, който разчита на нуждата или глада му, а армия, полиция, данъчна администрация и съдебна система, чрез които управляващите се обслужват с джоба му като с коледен банкомат. Принадената стойност е нищожна част от държавното вземане в сравнение с акциз, ДДС, такси, мита и всичко останало. На фона на съвременната държавна експлоатация “Капиталът” на Маркс звучи като Ода на Радостта.
- Едно е да сложиш акциз върху цигари и алкохол, за да намалиш вредната им консумация и съвсем друго върху горивата, които са енергийната основа на всеобщия жизнен стандарт и първа плочка на инфлационното домино. Тук не можеш да избягаш при друг капиталист като в 19 век, защото държавата е една с нейния монопол върху легитимната репресия за изтръгване на данъци. На тази територия няма алтернативна държава. Самият акциз и ДДС са паразитни данъци, защото не са обвързани и не зависят от крайния икономически резултат, каквато зависимост има при данъка върху печалбата. ДДС и акцизът облагат усилието без да се интересуват от резултата- за това са толкова сладки за безотговорно и алчно управление. От друга страна социалното осигуряване (друго голямо принудително плащане) въобще не е договор, а чист пенсионен данък- свободната воля на индивида няма никакво значение за неговото възникване и условия. Горното е европейски проблем, а не само български.
- Друга разлика с капитализма на 19 век е, че днес обикновеният гражданин е лишен от тогавашната си анонимност. Чрез мобилният телефон знаят във всеки момент къде се намираш, чрез компютъра- какво пишеш, а чрез кредитната карта и банкова сметка- какво харчиш и печелиш. Анонимността на парите като ценна книга на приносител е на изчезване. Въможният пълен контрол върху индивида поражда нов вид тоталитарност, превъзхождаща всичко видяно при комунизма. Сбъдва се писаното в Илиада, че духът на победения обладава победителя- както комунизмът възприе практики на национал-социализма, така и победилата демокрация възприе методи на комунизма.
- Оказва се, че острието на властта е насочено срещу свободната воля на личността, срещу правото й на избор да приеме или откаже нещо. Насилственото изземване на средства от населението извън нормалната икономическа логика са откровени робовладелски метастази, облечени в технологиите на 21 век. Но техният фронт е в 12 век- пречи им Магна Харта от 1215 г., опитват се да ни върнат преди нея. Вместо кръгла маса- кръгъл джоб. Някой се преструва, че е забравил чл.61 на Магна Харта:
“Ние няма да се опитваме да получим от някого, чрез наши собствени усилия или такива на трета страна, нещо, чрез което част от тези отстъпки или свободи може да бъде отменена или намалена. Ако такова нещо се случи, то ще се счита за нищожно и ние никога няма да се възползваме от него, пряко или чрез трета страна”.
ДЖОН, по Божията милост Крал на Англия…,.. дадено от нашата ръка на поляната Рънимейд, между Уиндзър и Стейнс, на петнадесетия ден на м. Юни, в седемнадесетата година на нашето управление (т.е.1215).
- Дизайнерите на модерното ни битие трябва да знаят, че с екплоатация чрез данъци, осигуровки, мита и такси пишат нов комунистически манифест (точно 160 години след първообраза), който започва с цифри на цени, а не с букви. Тяхната безизходица се състои в това, че наглите данъци са функция на ненаказана престъпност- щом не можеш да защитиш държавното имущество от престъпни посегателства и участваш в тях, нямаш друг избор освен да увеличаваш прихода в държавната кошница без дъно. Хубост и липса на пари не могат да се скрият.
- Естественият коректив на данъчната мизерия (ако въобще той бъде осъзнат) е катастрофално ниската производителност на труда в България- вероятно най-ниската в Европа. Успешният труд може да бъде само достойният. Успешният труд предполага вдъхновение, творчество, въображение, кураж, предприемчивост и упование в собствените сили- все качества на духа. Ограбената, смачкана и подиграна личност няма полет на мисълта, тя търси да отмъсти за измамата и насилието и не вижда смисъл от по-добра работа. Жътвата на акцизното дедесчийство е некачественият труд. Последният не може да напълни държавния бюджет и така гладът за непреки данъци отново се увеличава- до момента на социална експлозия.
Януари 2008
адв. Валентин Брайков