- Българската туристическа индустрия издава патриотични стонове към нас българските гаждани да не пътуват в чужбина, а да почиват на българското черноморско крайбрежие.
- Тези призиви за пазарно милосърдие трудно достигат сърцата на своите адресати. Никой не е забравил как през последните 20 години цялото крайбрежие бе свръхзастроено с всякакви многоетажни хотели, превръщайки го в някаква бетонна спалня- без оглед на инфраструктура, околна среда и достъп до самото море.
- Болшинството тези хотели бяха построени пряко или косвено от органзираната престъпност в съучастие с корумпираната държава, която им го позволи. Парите за тези хотелски строежи бяха изсмукани от престъпна приватизация, изкормени банки, вълча контрабанда и пряк грабеж пред очите на партниращо „правосъдие”. В онези години на строителен бум и евтини банкови кредити никой не се интересуваше от мнението на малкия обикновен човек. Той, както и държавата в която вярваше, бяха просташки изнасилени от човекоподобни динозаври,чиято безскрупулност и безнаказаност ги изтикаха на обществения връх.
- Сега, когато същите тези динозаври усещат смъртоносната за тях промяна на пазарния климат, започват вопли към същия този ограбен от тях дребен човек да дойде в хотелите-плячка и този път сам доброволно да им даде парите си. Само че този дребен човек има памет, съвест, невинни деца и достойнство. „Незнайно” защо 100 км преди морето на него почва да му вони на мутри и за да избегне тази морална смрад, обръща на юг към Гърция и Турция. Проблемът не е само в подслона и сервиза. Още от Стария Завет Трудът е свято нещо, а още повече Почивката на седмия ден. Затова човек търси за святото време на почивката чисто място да отпусне душата си, а не Содом и Гомора.
- За малкия обикновен българин офертата на просташките мутри да почива в техните престъпни хотели звучи като предложение за брак след изнасилване.
Юни 2010
адв. Валентин Брайков