Уважаема Госпожо Директор,
Благословени Учители,
Щастливи родители,
Почитаеми Гости,
Скъпи Дипломанти,
Любезната покана на г-жа Кардашева от началото на седмицата да застана днес пред вас ме намери във Вашингтон, на една пресечка от Белия дом, в красивия зелен парк Лафайет. В такава обстановка аз бързо и лекомислено приех тази покана от лакомия към удоволствието да се докосна до вас. После обаче дойде страхът и дори паниката- какво ново мога да ви кажа аз, което вече не сте чули от светите си учители и следва ли да се правя на самозван проповедник? Защото през 40-те години като адвокат съм говорил пред всякакви съдии в страната и чужбина, но вие не сте обикновен съд- вашата младост, невинност и чист ценностен компас ви прави Страшният съд над всеки възможен оратор. И защото на вас може да се говори само от сърце в сърце- като пред църковен олтар. Всъщност метафората „църковен олтар“ за това тържество едва ли е преувеличена. В духовен смисъл вие всички сте младоженци, защото днес е вашата венчавка с избраното от вас бъдеще. Ние сме само радостни свидетели и изпращачи.
Никога не забравяйте, че сте възпитаници на най-доброто българско училище. Не е нужно да повтарям бляскавите резултати от последните 22 години. Ще ви споделя само какво се говори за вас зад гърба ви. Говори се, че в това училище извършвали някаква магия, ставала някаква алхимия, защото всеки попаднал в него ученик на излизане се превръщал в благороден метал. Вие сте доказателството за това превъплъщение.
Като ветеран, който напуска бойното поле, в което вие сега влизате, ще си позволя да ви разкрия няколко тайни на собственото ми душевно оцеляване в безкрайната житейска битка. А вие ако решите вземете онези оръжия, които ви харесат. Така постъпвал всеки римски легионер в края на службата спрямо младите си другари.
Ние, вашите родители, не можем да ви кажем къде точно се намира щастието, но можем да ви кажем къде то не е: Щастието никога не расте върху чуждо нещастие! Човешката природа често говори за щастието в минало време, защото не може да го оцени и разпознае, когато това щастие е настояще. За това насладете се на днешното си щастие и не бързайте да се разделите с него.
В живота непрекъснато ще се налага да правите избор. При всеки избор обаче най-важното нещо не е това, което искате да получите, а това от което се отказвате. Внимавайте от какво се отказвате, когато избирате нещо, защото от там после идва коварната и непоносима болка.
Ако трябва в даден сблъсък непременно да победите, начините са два: правете това, което противникът ви не може или това което не очаква. Побеждава онзи, който умее да губи.
Повечето от вас виждат бъдещето си в чужбина. Имайте пред вид, че никой там не ви кани, за да конкурирате местния елит. Както ние не ги каним тук. Често мечтаната чужбина се оказва шумна самота. Майка България също заслужава почит и грижа от децата си.
Не разменяйте и не отлагайте простите човешки радости срещу пари, кариера и власт. Знайте, че при продажбата на душа няма обратно изкупуване. Най-лошият съветник на сърцето е гордостта
Никога не подценявайте злото и неговия прогрес. Злото също се развива и напредва, за да ви изненада по неочакван начин.
Тъй като ви предстои да пишете мотивационни писма до елитни световни университети, препоръчвам структурата на изложението ви да е като домино, където всяка мисъл е дъщеря на предишната и майка на следващата. А не една и съща мисъл да се преоблича в различни думи с еднакво съдържание, както говорят някои политици поради примитивната си култура. Защото езикът не е само думите, а трансформацията на мисълта в слово и това слово издава качеството на мисълта. Онези, които ще четат мотивационните ви писма, знаят да ценят тези тънкости.
Вие ще постигнете и ще изживеете много успехи и победи. В моменти на такава радост си спомнете, че има някаква сила над нас и извън нас, която ни праща духовната мощ и вдъхновението за всеки триумф. На тази сила следва да благодарим със скромност и смирение, че е избрала именно нас. Това нашият народ го е казал гениално чрез простото изречение:
„Чешмата не е творецът на водата!“
Ние, предишното поколение, имаме към вас младите един голям грях, защото ви завещахме една отложена от нас битка, която ние виновно не завършихме. Името на тази битка е, че Най-опасният противник на свободата е щастливият роб. Някои ще ви убеждават, че може да сте щастливи и без или с малко свобода. Не им вярвайте. Надеждата ни е, че вие сте младите фиданки на гората, която скоро ще тръгне срещу Макбет.
Твърдо съм убеден, че споменът за училище „Златарски“ и за днешния ден ще запали една свещ в душата ви и ще стане ваш духовен подслон в трудни времена.
Завиждам ви за онази истина, която вие ще откриете, но която остана недостъпна за нас.
Покланям се пред бъдещето ви,
Бог да ви благослови!
24.06.2017г. Валентин Брайков