„Истина ти казвам: Днес ще бъдеш с мене в Рая!“. Така отговаря Исус на единия от разпънатите с него на кръст, който току що е признал: “ Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си, а Тоя нищо лошо не е сторил“.
По този повод Папа Бенедикт ХVI пише в книгата си „Исус от Назарет“: „Мирът се основава на справедливостта…Пилат знаел истината и какво справедливостта изисква…ала конкретната истина за случая трябвало да отстъпи пред мира…Но че мир не може да се създаде срещу истината, Пилат щял да научи по-късно“.
Справедливостта е дъщеря на съвестта, защото съвестта е говорещият в нас Бог. Тя е онзи божествен инстинкт, чрез който човек се стреми да е в хармония със Вселената. Затова у всички ни съвестта говори с един глас.
Който пише справедлив закон или съдебен акт, той пише Одата на радостта в правото. То става красиво, когато е справедливо. Правова държава без справедливост е вид организирана престъпност и там душата лее словесни куршуми.
Спазването на справедливи закони е най-благородното участие във властта.
Най-голямото благо, което можем да оставим на децата си е един по-справедлив обществен ред- това е истинската трайна нежност към тях.
За справедливостта много вадят езици, но малко вадят сърце. Пътят към нея е вътре в нас- платното на душата да улови повея на Духа и да се понесе в просторите на Божественото.
Справедливостта е като водата- тя не принадлежи на извора, откъдето я получаваме, защото той е само нейна врата. Както идващото от стаята не принадлежи на вратата.
Коледа 2012г. Валентин Брайков