- Шумно мълчание смущава българското институционално спокойствие- като тревогата, която обзема майка щом бебето спре да плаче. За повече от година не е имало жалба срещу закон пред Конституционния съд- с изключение на националния омбудсман. Веднага изпъква споменът, че мандатът на настоящия главен прокурор започна с оттеглянето на жалба на неговия предшественик до Конституционния съд, за да се предотврати решение на съда по тази жалба.
- Възможното обяснение би могло да бъде, че новото законодателство на парламента е перфектно и следователно няма причина която и да било норма да бъде атакувана пред Конституционния съд. Но това едва ли е вярно на фона на честите парламентарни ремонти на новото законодателство и критиките към него от ЕС.
- По вероятното обяснение е, че всички, които са конституционно оправомощени да обжалват закони пред Конституционния съд- президент, правителство, главен прокурор, председатели на върховни съдилища, омбудсман и 20% от народните представители- те всички се държат заедно и са съгласни с парламентарното мнозинство. Безметежният покой в Конституционния съд е учудващо точно огледало на политическата солидарност между така наречените разделени власти. Тяхната дисциплина на бездействие доказва поведението им на участници в по-широка коалиция на управляващ елит.
- Тази Коалиция на Бездействието обяснява защо българският политически елит никога няма да разреши на обикновените граждани пряко да подават жалби до Конституционния съд. Все пак си струва да се провери колко от тези бездействащи потенциални жалбоподатели пред Конституционния съд са били някога членове на комунистическата партия- ако са били, тогава е лесно да се разбере представата им за неделимост на властта и че законодателстващата партия е винаги права.
- Светлата страна на горното положение е, че въздържаността да се обжалват закони пред Конституционния съд говори за мълчалива загриженост и страх, че не всички съдии “ще се държат правилно” и че има реален шанс обжалваният закон да бъде отменен от Съда.
Февруари 2008
Адвокатско Бюро Брайков