От днес 01.01.2014 българите могат да работят и живеят навсякъде в Европейския съюз. Тръгват отчаяните, авантюристите и най-добрите. Преди да прекрачат прага и да затворят вратата на България зад себе си, искам да споделя следното- без никакво намерение за промяна на решението им:
При всеки избор най-важното е не към какво посягаш, а от какво се отказваш. Без ясна представа за прежалваното няма смислен избор, а само скок в неизвестното от върха на илюзиите.
Който си мисли, че някъде в Европа го чакат, за да конкурира местния елит, по-добре още тук и сега да премине дълга клинична пътека за психиатрично лечение. Тези, за чиято близост там мечтаете, допускат до себе си най-рано след 20-та година познанство- и никога до децата си.
Онези, чиито успехи са опияняващият пример, крият постоянните си унижения и шумната самота, в която живеят. Отношението към вас там не може да бъде друго освен нашето отношение към бежанците тук. Навсякъде истинският, но премълчаван критерий за местна интеграция е вашето обезбългаряване.
Фината изолация в чужда среда намалява шанса за семейство и деца след като първите 10 години отиват за примитивно устройване. После ви изненадва смъртта на изоставен в България родител, на чието погребение не можете да присъствате поради служебни пречки и идвате чак за наследствените формалности и с чувството за вина пред кичур майчина коса, отрязан за вас от съседско съчувствие.
Българинът е лаком да лапа чужда свобода и държавност. Свикнал е на такава готова храна, без да се мъчи за нея. И сега пак тича към някой Мак Доналдс на цивилизацията, за да си хапне чужд бургер от ред, законност и справедливост. Свободата е влюбена в жертвите богиня и никой досега не е успял да я излъже с чужда или изкуствена кръв. Спомняте ли си как японците тичаха обратно към острова си, за да помогнат на ядрената Фукушима или преди тях евреите, за да спасят държавата си? А нашата земя е наистина земен рай и Господ знае защо е посадил на нея всеки един от нас. И ще ни изгони от нея както Адам и Ева от рая.
Изоставяте Майка България на групово изнасилване от патологични крадци и професионални предатели. Вижте логиката на зверовете: „Как да спрем изнасилването, щом нямаме алтернатива?“ И в този бардак от криви огледала организират масови насрещни политически серенади, възпяващи крадците и предателите и плащани от тях. Намаляват тока със стотинки, но на тъмно теглят и грабят заеми за стотици милиони. А става въпрос за държавица с размерите на половин Ню Йорк, която умира със загубата на всяко свое блудно дете.
Древният римски мъдрец Цицерон твърди че „Само нравственото може да бъде полезно“ и че „Няма по-голяма ценност от благото на държавата“.
Преди месец четох как скоро след Освобождението в Сливен представили Любенкаравеловата пиеса „Хаджи Димитър Асенов“. На представлението присъствала и майката на воеводата. Ролята на Хаджи Димитър се изпълнявала от артиста Стефан Попов. Майката гледала различните сцени с умиление. Но когато „синът“ й на сцената бил смъртно ранен и извикал „Ох, майко, умирам!“ майчиното сърце не изтраяло и Хаджи Маринка паднала в несвяст…Тогава артистът и група от публиката се надвесили над нея и тихо й запяли: „Жив е той, жив е!“- и тя отворила просълзени очи.
Жив ли е наистина?
01.01.2014г. Валентин Брайков