- Точно преди година през м.май 2009г. с тогавашния ни коментар на този сайт поставихме въпроса: „Кой спечели загубените пари?” от финансовата криза. Тогава предположихме, че изчезналите трилиони от световната икономика са вкарани в претъпканите джобове на малко сенчести лица, че тези пари се превръщат в оръжие за власт и че идва страшна инфлация да изпари държавни дългове и бедни спестявания.
- Сега през май 2010 групата печеливши от кризата наистина превръща печалбата си в страшно политическо оръжие и вече започва да напада цели групи от държави- вижте какво става с еврото. Кой го атакува? Т.н.”спекуланти” нямат ли си имена? Това е някаква порода финансови талибани, една спекулативна „Ал Кайда”, които специализират финансов тероризъм с далеч по-опустошителни последици от каквато и да било бомба. Онези, които считат, че в момента страдат „лошите”, а „добрите като нас” не ги закачат, да си спомнят как Рамбо препускаше срещу лошите руснаци начело на талибанска кавалерия. И как после дойде 11.09. и Афганистан и как руснаците станаха желани съюзници срещу афганистанските приятели на Рамбо.
- Един германски коментатор гениално обобщи веруюто на днешните финансови талибани с омагьосващия хит на Ленард Коен „Първо ще вземем Манхатън, после и Берлин”- т.е. първо долара, после и еврото.
- Финансовите пазари са замислени като безпристрастен кантар на световната икономика, за да показват относителното тегло на отделните й елементи. Проблемът е, че управляващите тези финансови пазари започват да се изживяват не само като кантар, а вече като Богинята с кантара, но без превръзка на очите. Т.е. като богове на финансовото правосъдие, раздаващи на тази държава ласки, а на онази- плесник. Време е духът да бъде прибран обратно в бутилката.
- Преди няколко години жена ми и аз имахме билети за Бродуей и отидохме на ранна вечеря в малък ресторант в Манхатън, около Уолстрийт. Съседната зала на ресторанта беше бирария и към 18ч. беше пълна със служители на Уолстрийт, дошли на бира с колеги преди да поемат към дома. Знаете ли как си викаха, почти крещяха един на друг, макар лактите им да се опираха? А това уж беше спокоен, отпускащ приятелски разговор на бира в края на деня. Опитах се да си спомня къде другаде съм чувал разговор с викове. И изстинах от шок- точно така викаха в България затворниците на адвокатско свиждане в затвора- пренапрегнати, с избухващи очи и прегракнали гласове. На финансовия връх на света други викаха по същия начин през невидимите решетки.
Май 2010
адв. Валентин Брайков