Hi, How Can We Help You?

Blog

ТЪРГОВСКИЯТ ПРИНЦ И СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

Площадите на Европа кипят от емоции, свързани с предстоящото подписване или провал на Всеобхватното Икономическо и Търговско Споразумение между ЕС и Канада- the Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA). То е по-малкият брат на проекта за подобно споразумение между ЕС и САЩ, Трансатлантическо Партньорство за Търговия и Инвестиции или Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP). И двете са програмирани за подпис в края на 2016, но преговорите за американското TTIP бяха замразени поради остри европейски възражения и на финалната права остана само канадската CETA, която напоследък излезе от сянката и попадна в критичния фокус. В интернет форумите нервите са нажежени до бяло, през последния уикенд десетки хиляди излязоха на протест в европейските столици, символизирайки СЕТА като троянски кон.

Не завиждам на българското правителство за предстоящия му драматичен избор дали да подкрепи или отрече СЕТА. Считам обаче, че смачканият български гражданин заслужава едно скромно, но последователно и логично обяснения за какво крещят на този европейски политически мач. Защото при един избор е много по-важно да разбереш не това, което вземаш, а това, от което се отказваш.

1. Основната цел на 1598 страници проект за СЕТА е почти пълното отпадане на всички митнически бариери между Канада и страните членки на ЕС и установяване на едно общо пространство за свободна търговия и неограничени инвестиции, където избледняват разликите между гост-инвеститор и държава-домакин.

Не е нужно да се обосновават предимствата на тази концепция, известни от Адам Смит до днес. Свободна търговия, свободна конкуренция и защитени инвестиции на частната инициатива са свещените скрижали от Стария завет на капиталистическата цивилизация.

2. Скептиците обаче считат, че Европа не е готова за такова състезание, защото европейската стокова себестойност е обременена с величини, каквито липсват в Северна Америка. Тук не става въпрос за американски предимства в технологии, генно модифицирани храни или финансов ресурс. Прост пример: Как ще се състезават една европейска и една американска стока, щом енергийният компонент в американската е 50% от цената на енергията, вложена в европейската? Погледнете цената на един литър гориво на американска и европейска бензиностанция. Европейските правителства ще се откажат ли от ДДС и акцизи върху бензина/дизела, за да направят своите стоки енергийно конкурентни? Или американските продукти ще залеят Европа и ще предизвикат масова безработица? Без атлантическо синхронизиране на най- важните данъци това състезание няма да е между равни. Да не забравяме, че българската продукция се оскъпява и от друг фактор- държавен и олигархичен рекет, какъвто САЩ и Канада не познават поради свободния достъп до оръжие.

3. Друг остро болезнен проблем е предвидената в чл.8.18 на СЕТА възможност за гостуващия частен инвеститор да призове на съд държавата-домакин за нарушения на обещаните инвестиционни условия. Тук става въпрос за международен инвестиционен арбитраж по модела на Вашингтонската Конвенция от 1965, където частно лице-инвеститор може да съди цяла държава и да я постави на колене с иск за милиарди долари. Т.е. не държава да съди държава или частно лице- друго частно лице, а един концерн /частно юридическо лице/ да съди държавата-домакин. България ратифицира Вашингтонската конвенция през 2001 и вече вкуси от горчивите й плодове.

Тази линия на отговорност на държавата спрямо частния инвеститор носи едно неудържимо изкушение- осъдената държава е винаги ликвиден и платежоспособен длъжник. Тя не може да откаже плащане и да банкрутира, а просто ще обремени с данъци бъдещите си поколения- или нейното имущество в чужбина ще бъде осребрено от победилия кредитор- примерно сгради на посолства.

Друг деликатес на международния инвестиционен арбитраж е, че ответната държава може да отговаря и за несъвършени актове на своите съдилища, защото съдебната система е част от самата държава- нейно творение и отговорност. Няма независима палуба на държавния кораб спрямо един чужд инвеститор. Навън държавата отговаря като цяло, включително и за вътрешно независимите си органи.

Не случайно Съюзът на германските съдии е поискал произнасяне от ЕС доколко такъв инвестиционен арбитраж е съвместим с европейския правов ред- в контекста на СЕТА.

4. В подкрепа на горното е любопитно да припомня за какви прегрешения според чл.8.10.2. СЕТА ще отговаря държавата- домакин спрямо чуждия инвеститор:
а/ отказ от правосъдие по наказателни, граждански или административни дела. /Сигурно помните сентенцията, че забавеното правосъдие е отказано правосъдие/
б/ съществени нарушения на процедурните правила, вкл. съществено нарушение на прозрачността в съдебни и административни процедури.
в/ открит произвол
г/ целенасочена дискриминация на явно погрешни основания
д/ извратено третиране на инвеститори чрез принуда, натиск или тормоз.
е /всякакво друго нарушение на задължението за справедливо и равно третиране на инвеститорите.

Защо този списък от грехове ми звучи толкова познато?!

Разбирате ли за какво става въпрос? Международна юрисдикция ще се произнася като последна инстанция за /т.е. ще контролира/ действията или бездействията на българското правосъдие и администрация.

Това всъщност може да не е толкова лошо, защото ако такъв инвеститор загуби пари в банка като КТБ и вече трета година някой чака раждането на нов Шерлок Холмс, за да открие кой изяде баницата- този инвеститор ще остави в птицефермата само перушина и ще препарира главата на петела. В КТБ потънаха като в черна дупка около 8% от брутния вътрешен продукт на България-
което в процентно отношение е безпрецедентен световен грабеж. И няма виновни! В САЩ тези 8% биха били около хиляда триста и петдесет милиарда долара и ще са повод за гражданска война.

5. Всъщност СЕТА и TTIP биха дали на Канада и САЩ свободен и неограничен достъп до европейските пазари БЕЗ да са обвързани със свободното приемане на заселващи се там имигранти. Точно тази асиметрия е безкрайно търговски сексапилна за САЩ и Канада. А пък това е мечтата и на BREXIT- достъп до европейския пазар без ответна имиграция. Не случайно британското правителство, което е майстор на външно политическия покер, изчаква СЕТА като прецедент, за да поиска същото.

6. В европейските медии и интернет форуми има крайни и цинични аргументи против СЕТА и TTIP, които не споделям, но ще ги маркирам, за да се усети температурата на конфронтация.

Тези противници твърдят, че двете проектоспоразумения за свободна търговия са всъщност носещите колони на едно ново търговско НАТО, защото военното залязвало. The North Atlantic Trading Organization. И че САЩ бързали да окупират търговски Европа, за да отнемат икономическия й капацитет към Русия, Китай, Индия и Япония. Най-лесно това можело да се постигне през вратата на ЕС, който вече приличал на четвърти германски райх и ако хванеш овчаря след него идва стадото.

Аз считам, че СЕТА и TTIP биха били оздравителна шокова терапия за България, но в момента нашата държава не е способна да поеме такова лекарство. Търговското сближаване от двете страни на Атлантика трябва да се извърши прецизно и внимателно като скачване на космически кораби, за да избегнем катастрофа. Разбира се, че дяволът не е толкова черен, но по принцип никога не подценявайте злото и неговия прогрес.

Българската спяща красавица трябва спешно да се събуди, а не да чака събуждащата целувка на търговския принц, защото той едва ли ще се ограничи само с целувката.

                                                                                                                        Валентин Брайков