Много българи са социалисти по душа, имайки пред вид вроденото славянско човеколюбие към ближния и обединяващата бедност на мнозинството. Това обаче няма нищо общо с едноименната партийна принадлежност и политическа бруталност, които мутират като ракови клетки върху социалистическата душа на българина. Една такава метастаза на комунистическите летописци е замазването на важен родилен белег при появата на българската социалдемократическа партия през 1891г.- както се замазва икона, когато превръщат църква в джамия.
Защо на 02 август 1891г. Димитър Благоев и неговата малка група съмишленици отиват именно на връх Бузлуджа да учредят новата си партия? Защото бързат към тържествата в памет на Хаджи Димитър, загинал именно на този връх през 1868г. Чак след края на тържествата по случай геройската смърт на Хаджи Димитър вечерта те пристъпват към учредителното събрание на партия си по образеца на тогавашните френска и белгийска. Хубаво е днешните млади социалисти да знаят, че искрата на тяхната партия идва от кандилото в памет на Хаджи Димитър и всички паднали за освобождението на България от турско робство.
Защо продължават и днес този връх да го наричат с турското му име Бузлуджа (Ледена), след като от 1942г. официалното му име е връх Хаджи Димитър и до днес е непроменено? Ами защото на българските болшевики им е по-удобно да казват Бузлуджански конгрес- иначе ще трябва да е Хаджи Димитров конгрес, а пък то не звучи нито болшевишки, нито коалиционно. Имаха и Димитровски мавзолей, стадото ще се обърка- просто няма как. Затова е още Бузлуджански т. е. Леден. Не им стига Мусала.
Свещ се пали не само за помен, но и за възраждане и благословия. Младите български социалисти, които искат да възродят идеала си, нека запалят свещ от чистото кандило на Димитър Благоев, чиито свят огън идва от саможертвата на едноименника му Хаджи Димитър. Някой иска тази искра да бъде угасена и забравена. А не всеки пламък е свещен. И Луцифер е носил светеща факла, но с огън от ада. (Луцифер=Светлоносец). България има нужда от искрения социалистически идеал.
Днес социалистическият храм е препълнен с търговци. Ами излезте и им съборете масите, от които плюскат. В София кашкавалът удари 20 лв. за кг. Пенсионерите вземат и го връщат на рафта, щом видят цената. Единственото равенство е пред цените. И никой управник не е подлудял.
Димитър Благоев не стана болшевик и си отиде идеалист през 1924г. Независимо от политическите разпри и терор, никой не посегна на живота му. „Дядото“ на българската социалдемокрация никога не е бил етнически моделиер, нито си е представял съдбата на България да се решава от изборна оргия в чужда държава, чиито избиратели нямат нищо общо с българското знаме, с българската армия и с българските данъци. И абсолютно нищо с Хаджи Димитър!
03.02.2014г. Валентин Брайков