Hi, How Can We Help You?

Blog

ЧЕТВЪРТАТА ПОПРАВКА – ДВИГАТЕЛ БЕЗ СКОРОСТНА КУТИЯ?

  • Четвъртата поправка (февруари 2007) на Конституцията (1991) предвижда създадавнето на Инспекторат към Висшия съдебен съвет, за да наблюдава и контролира всички клонове на правосъдието. Той ще бъде избиран от парламента с пет/четири годишен мандат и ще се състои от председател и 10 инспектори.
  • Инспекторатът няма функции за директна интервенция, а ще може да издава само сигнали, предложения и доклади до държавни институции, включително да предлага дисциплинарни санкции срещу магистрати. Инспекторатът няма власт да контролира вътрешното убеждение и независимостта на магистратите досежно техните решения.
  • Трудно е да се прецени дали “инспекторатната котка” ще изплаши “съдебните мишки” или ще я възприемат като безобидно плашило. Тази поправка отразява европейския натиск за някакъв контрол върху остро критикуваното българско правосъдие и неговите вносители се надяват да впечатлят доклада за България в края на март 2007. Един правителствен депутат нарече инспектората “общественото око в тъмната стая на правосъдието”, докато негов колега от опозицията му отвърна, че това е само “импотентно надникване през ключалката”. В същото време върховни магистрати публично се оплакаха, че конституционната промяна не е била консултирана с тях.
  • Никой обаче не смее да докосне истинската рана на българското правосъдие- конституционното въвеждане през 1991 на трета съдебна инстанция- Върховния касационен съд, скачащ над двете тогавашни близо 50 годишни инстанции. Сега съществуват: първа инстанция, апелативен съд и касационен съд, което прибави най-малко две години към продължителността на едно дело. И проблемът не е толкова в касационния съд, чиито функции са неизбежни, колкото в апелативните съдилища, действащи като “втора по ред първа инстанция”. Кой имаше нужда от тази втора първа инстанция в страна, подложена на турбулентен преход? Някои адвокати шеговито наричат апелативния съд “апендиситен съд”. Веднъж обаче създадена, апелативната бюрокрация започна да брани скъпото си съществуване. Вместо да се съкрати и опрости съдебния мотор по конституция, към апелативните съдилища се прибавиха и административни, за да станем ултра европейци. А здравият разум подсказва, че проектът на една малка лодка не може да копира проекта на самолетоносач. Така или иначе шоуто с конституционните промени бе изиграно, защото беше предплатено от чуждите си поръчители. Последните обаче ще отсъстват, когато пристигне сметката за отговорността от неефективните изменения.
  • Друго голямо табу на конституцията също не беше пипнато. Правото да се иска отмяна на сгрешени закони пред конституционния съд остава само за 20% депутати, президент, правителство, главен прокурор, председател на върховен съд и национален омбудсман. 16 годишният опит доказа колко лесно се координира бездействие между тези “висши жреци”, за да оцелеят доста противоконституционни закони. Фикцията, че което не е отменено от конституционния съд е правилно, се разбива във факта, че съдът като древен оракул отговаря само на въпроси на висшите жреци. Съдът не може да действа по своя инициатива и няма своя прокуратура. Обикновените граждани или техни организации нямат директен достъп до конституционно правосъдие. Следователно управляващите могат да си позволят пропагандния лукс да допускат за съдии авторитетни юристи, чиято уста те затварят или отварят чрез монополния достъп до съда. Това е фатална привилегия, свещеният стълб на системата, който ще бъде бранен ожесточено. Така че надолу по веригата няма голямо значение колко добро е правосъдието и кой го инспектира, щом законът е лош.

Ще се окаже ли Четвъртата поправка поредният конституционен двигател без скоростна кутия?

Февруари 2007

Адвокатско бюро Брайков