Публикувано в сп.”Адвокатски Преглед” кн.5-6/2008
Посвещавам на най-младите адвокати – нашето професионално Възкресение. В.Б.
ЯКОБ ГРИМ ЗА ПОЕЗИЯТА В ПРАВОТО
І. Историческо предисловие.
Вече почти двеста години след 1812 детската душа е милвана от приказките за Снежанка, Спящата красавица, Пепеляшка, Червената шапчица, Котаракът в чизми, Хензел и Гретел, Вълкът и седемте козлета, Бременските музиканти и още много като тях. Техните разказвачи светът нарича просто Братя Грим не само заради родствената им връзка, а и заради усещането, че те са големите добри братя на децата във всеки дом. Приказната им и езикова слава (Граматика и Речник на немския език) са изтикали в историческия здрач факта, че Якоб (1785-1863) и Вилхелм (1786-1859) Грим са професори-юристи. Всъщност те са второто и третото дете от общо осем сина и една дъщеря на родителите-юристи Филип Вилхелм и Доротея Грим, родени в Ханау- на няколко километра източно от Франкфурт.
През 1802 и 1803 Якоб и Вилхелм са първа година студенти по право в университета в Марбург. Там започва десетилетното им приятелство с нечувано младия професор и изгряваща звезда на немската юридическа мисъл- 24 годишния Фридрих Карл фон Савини, който току що (на 13.03.1803) е публикувал шедьовъра си Das Recht des Besitzes = Правото на Владение. Савини е впечатлен от увлечението на Якоб Грим към древните източници на германско право и му предлага да го придружи в едно изследователско пътуване до Парижката национална библиотека, за да проучат най-старите й архиви. През 1804 влиза в сила френският Код Сивил, предизвиквайки вълнение в почти цяла правова Европа. В Париж Савини и Грим прекарват от декември 1804 до септември 1805, ровейки се в около 160 000 ръкописа на националната библиотека, която дневно е отворена само между 10 и 14 ч. Записките им от парижкото изследване са неудържим импулс в тяхната последващата работа и особено за Якоб Грим, натъкнал се на крайно интересни стари филологични текстове с правно съдържание. Само още веднъж в живота си Якоб се докосва до подобна съкровищница от ръкописи- в библиотеката на Упсала след ауденция със шведския крал през 1843г.
От 1806 до 1813 почти всички германски области са под френски контрол. Възправянето на германския народ започнало с духовното му обновяване, чиято цел била не простото военно-политическо освобождение, а реформи и прогрес без ужасите на революцията. На Наполеон трябвало да се противопостави не само оръжие, но и въодушевяващи идеали. Още преди победата при Лайпциг през 1813, а и след нея, елитната германска интелигенция се доказала като духовна гвардия на нацията. Един от многото примери е откриването от Вилхелм фон Хумболд в Берлин през пролетта на 1810 на Университета Фридрих Вилхелм (известен днес като Хумболдов). Първи негов ректор е Йохан Фихте (скоро уволнен за анти-френски изяви), историческата катедра е оглавена от Бартолд Нибур, който през 1816 в манастирска библиотека на Верона открива Институциите на Гай. Савини преподавал римско право, а по-късно Хегел- философия. Съвременници разказват, че в този университет лекцията не просто се четяла, а се празнувала заедно от професор и студенти.
Пълния текст на публикацията може да прочетете тук.