Hi, How Can We Help You?

Blog

10 НОЕМВРИ – РИСУВАНИЯТ ВУЛКАН

Днес е 23 години след оня паметен 10 ноември на 1989г., когато тичахме радостно в хладната есенна вечер да споделим новината за падналия диктатор. И сега не знаем какво точно и защо се случи тогава и после. Не съм привърженик на конспиративни теории – те са готвачи на миналото, но нямат очи за бъдещето.

Има обаче една много вярна следа за онова, което НЕ се случи.

Спомнете си Английската революция от 17 век – преди и след нея са имената на Уйлям Шекспир, Франсиз Бейкън, Исак Нютон, Джон Лок, Хенри Пърсел.

Френската революция на 18 век идва след Философския речник на Волтер и Обществения договор на Русо. След тях Шилер написва „Разбойници“ и „Ода на радостта“ и става почетен гражданин на Франция. После Бетовен композира Трета Героична и Девета Радостна симфония, Наполеон съставя Код Сивил, Давид и Дьолакроа рисуват великите си платна.

Руската Октомврийска революция на 1917г. се предхожда от Легендата за Данко и Буревестника на Максим Горки. Негови са безсмъртните думи „Човек- това звучи гордо!“. После идват Шолохов, Шостакович, Есенин, Блок, Ахматова…

Общото между трите революции е духовният вулкан, изригнал преди и заедно с тях, отнасяйки върха на предишния елит- както Везувий през август 79г. от 2700м. се смалява на 1300м. само за три дни. Вулканът на изкуствата е изригването на хармония и справедливост при всяко голямо социално сътресение. Те са огнените искри над врящия кратер, неговата светлина в историята.

В Източна Европа преди и след 1989г. такъв културен вулкан нямаше. Значи не беше революция. Само ни я нарисуваха като анимация. За това и никъде не честват т.н. демократичен преход- освен германците, за които той е само национално обединение. Т.е. изригването предстои.

За разлика от 1878г., през 1989г. ние българите дори не разбрахме кой ни освободи. Този път освободителят дарител предпочете анонимност и това обяснява защо дарената свобода се оказа данайски подарък. Анонимността спестява отговорност за качеството на подаръка и евентуалното му връщане. Това ни даде болезнения урок, че даряването на свобода и даряването на кръв си приличат – и двете завършват фатално ако са несъвместими с приемащия организъм. Горчиво разбрахме и още нещо – че никой народ не заслужава свободата и правосъдието, за които не е готов да умре.

От 1989г. вървим послушно след Банковия Телец. Моисей едва ли ще ни го прости. Следващият вулкан може да не е само рисуван.

10 ноември 2012г.                                                                                Валентин Брайков