Hi, How Can We Help You?

Blog

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ЖИВКО СТАЛЕВ (17.05.1912 – 20.02.2008)

На 17.05.2012 проф. Живко Сталев щеше да навърши 100 години, но смъртта ни го отне през 2008. Верните му ученици вече пета година сме духовни сираци в правото и взаимно се ободряваме със спомена за него- че наистина го имаше и как по детски разчитахме винаги да е между нас.

Тези няколко реда са за болката от раздялата с проф.Сталев, а не биографичен доклад за известните факти от житейския му път: потомък на бунтовен род от Илинденското въстание, блестяща академична кариера още от 1934г., любим преподавател на студентите от юридически факултет, половин век безспорен патриарх на българското гражданско процесуално право, директор на правния институт при БАН, основен съавтор на фундаментални закони като ГПК-1952, Закона за задълженията и договорите, Закона за собствеността, Закона за нормативните актове, Закона за международния търговски арбитраж и др., председател на конституционния съд. Лично съм виждал страхопочитанието, с което другите двама члена на парижкия арбитражен състав се допитваха до него и чакаха мнението му за конкретно произнасяне.

Енциклопедичният Живко Сталев остави 26 монографии в почти всички клонове на гражданското право, 5 учебника и над 100 студии и статии. Докторската му дисертация от 1959г. „Сила на пресъдено нещо в гражданския процес“ е диамантът в короната на българската цивилистика. Неговите годишни критични прегледи на практиката на върховния съд по ГПК бяха съвестта на гражданското правосъдие. А курсът по българско гражданско процесуално право, претърпял осем издания след 1966г., е като меч Ескалибур, забит в скалата на българското право и до днес никой не може да го помръдне- макар амбиции да не липсват.

Словото на Живко Сталев се превърна в институция, в наша утеха, убежище и манастир всред настъпилата пустош.

Той беше и страстен планинар- искрено се радваше както пред величието на природата, така и пред жадните очи на студентите.

Ще ми се да споделя две неща от последните ни срещи в Копривщица.

Първото: професорът страдаше, че „българското право е болно право, защото няма ясна цел“. И цитираше Йеринг, че „Целта е творецът на правото“.

И второто: Сталев не пропускаше случай да повтори, че сърцето на правото и правосъдието е справедливостта. И разсъждаваше на глас, че „правова държава без справедливост е вид организирана престъпност“.

Живко Сталев няма нищо общо с процесуалния преврат от 2007, известен като „Нов ГПК“. Недоумяваше кому и защо той е нужен. На онези, които искат да приобщят паметта му към ГПК-2007 чрез глосаторски усилия, искам да посоча един прост факт: Целият ГПК-2007 нито веднъж не използва думата „справедлив“ или нейни производни. В такъв закон Сталев категорично не присъства!

Юбилеят на проф. Сталев не се нуждае от лъскави езици, които с думи го хвалят, а с дела го хулят.

Веднъж на месец минавам по коридорите на юридически факултет с някакъв порив да съм там, където бяха Живко Сталев, Любен Василев, Петко Стайнов, Александър Кожухаров, Михаил Андреев, Владимир Кутиков, Витали Таджер…… И се чудя как на щастливите млади никой от тези Големи Покойници не им липсва. А знаят ли за тях? Дали някой от тичащите по стълбите не е бъдещият им наследник? Или бълнувам?

Конкретният спомен за онези пророци и особено за проф. Живко Сталев бързо се отдалечава във времето като изстреляна ракета, чиято огнена диря постепенно се превръща в звезда. Нейната светлина ще е особено нужна при бъдещото възраждане на скъпото за всички ни, но днес унизено, българско право. Тази благородна цел следва да ни обединява и вдъхновява и за нейното осъществяване няма излишни грешници.

17.05.2012                                                                                                           адв. Валентин Брайков