Blog

• Напусна ни блажен само десет дни преди влизане в сила на новия Граждански процесуален кодекс, отменящ създадения от него ГПК-1952г. Щастливо не доживя 01.03.2008.
• Половин век Живко Сталев беше Гьоте на българското право. Кристална логична мисъл,зашеметяваща ерудиция, енциклопедичен ум и хипнотизиращ стил грабваха сърцата на няколко поколения български юристи в университетските аудитории, академични съвети или съдебни зали. Да го четеш или слушаш създаваше усещането за душевна вана, в която отпускаш цялото си същество. Неговата докторска дисертация “Сила на пресъдено нещо в гражданския процес” (1959) остава диамантът в трезора на българската правна мисъл- както осемте издания на учебника му по гражданско процесуално право, ежегодните прегледи на практиката на върховния съд по ГПК и десетките други незабравими публикации. Не съм срещал негов непочтителен ред към учителите или предшествениците му.
• За проф. Сталев законът беше божествено слово, а законодателят – светият дух, който го създава. Грешката му беше, че зад събирателното “законодател” не виждаше политиците, които често опровергават романтичната представа за закон чрез нормативното си бръщолевене в Държавен вестник.
• Каприз на съдбата събра да живеят в малката вълшебна Копривщица редица преподаватели от Юридически факултет на Софийския университет- Живко Сталев, Петко Стайнов, Любен Василев, Михаил Андреев, Костадин Лютов, Стефан Брайков. Общата им близост взаимно ги вдъхновяваше. Там облаците на мисълта най-бързо се сгъстяваха, за да светне мълния. В една лятна копривщенска вечер на чаша малинов сок проф. Сталев ме запита:”Валентин, безпристрастни ли са съдиите днес?”, отговорих му: “Професоре, някои от тях са много страстни”, а той продължи:”Нашето право е болно право- то няма ясна цел”.
• Дървото се мери най-добре след като легне на земята. Близкото бъдеще ще покаже кои искрено страдат за проф. Живко Сталев, кому той истински липсва и кои констатират смъртта му както астролози падането на звезда. На мястото на голям дъб бързо избуяват амбициозни храсти, които до тогава са винили дъба, че им закрива небето. На тези храсти предлагам следните стихове на Пушкин от 1819:

ВОЗРОЖДЕНИЕ

Художник-варвар кистью сонной
Картину гения чернит
И свой рисунок беззаконный
Над ней бессмысленно чертит.

Но краские чуждые, с летами
Спадают ветхой чешуей;
Созданье гения пред нами
Выходит с прежней красатой.

Так исчезают заблужденья
С измученной души моей
И возникают в ней виденья
Первоначальных, чистых дней.

 

Сбогом, Учителю!
Ще се срещаме на страниците на мъдрите ти книги.

25.02.2008 София

адв. Валентин Брайков

• Шумно мълчание смущава българското институционално спокойствие- като тревогата, която обзема майка щом бебето спре да плаче. За повече от година не е имало жалба срещу закон пред Конституционния съд- с изключение на националния омбудсман. Веднага изпъква споменът, че мандатът на настоящия главен прокурор започна с оттеглянето на жалба на неговия предшественик до Конституционния съд, за да се предотврати решение на съда по тази жалба.
• Възможното обяснение би могло да бъде, че новото законодателство на парламента е перфектно и следователно няма причина която и да било норма да бъде атакувана пред Конституционния съд. Но това едва ли е вярно на фона на честите парламентарни ремонти на новото законодателство и критиките към него от ЕС.
• По вероятното обяснение е, че всички, които са конституционно оправомощени да обжалват закони пред Конституционния съд- президент, правителство, главен прокурор, председатели на върховни съдилища, омбудсман и 20% от народните представители- те всички се държат заедно и са съгласни с парламентарното мнозинство. Безметежният покой в Конституционния съд е учудващо точно огледало на политическата солидарност между така наречените разделени власти. Тяхната дисциплина на бездействие доказва поведението им на участници в по-широка коалиция на управляващ елит.
• Тази Коалиция на Бездействието обяснява защо българският политически елит никога няма да разреши на обикновените граждани пряко да подават жалби до Конституционния съд. Все пак си струва да се провери колко от тези бездействащи потенциални жалбоподатели пред Конституционния съд са били някога членове на комунистическата партия- ако са били, тогава е лесно да се разбере представата им за неделимост на властта и че законодателстващата партия е винаги права.
• Светлата страна на горното положение е, че въздържаността да се обжалват закони пред Конституционния съд говори за мълчалива загриженост и страх, че не всички съдии “ще се държат правилно” и че има реален шанс обжалваният закон да бъде отменен от Съда.

Февруари 2008

Адвокатско Бюро Брайков

• На 01.01.2008 българите бяха посрещнати от драстични увеличения на данъка акциз и социалните осигуровки. В резултат цените на горивата настигнаха европейските нива и то в най-бедната държава на континента. Инфлационното домино бързо превърна и останалите цени в европейски срещу неевропейските доходи на населението. На всичко отгоре беше въведена и 10% продуктова такса върху цената на черната и бяла домашна техника уж като предплата на някогашното им демонтиране след излизане от употреба. Когато през 1867 излиза първият том на “Капиталът” на Карл Маркс, за главен инструмент на капиталистическата експлоатация е посочена принадената стойност. Тогава няма нито ДДС, нито акциз.
• Принадената стойност е символът на дивия капитализъм- онази надбавка върху себестойността на продукта, която формира печалбата на капиталиста. С какви термини на джунглата би окачествил Маркс цена на бензин или дизел, в която над 60% са държавни данъци /мита, акциз и ДДС/ извън и върху принадената стойност на производителя-доставчик? При цена на барел петрол 159л. = $ 100 = BGN 133, eдин литър петрол струва BGN 133 : 159л = BGN 0.83. Как на бензиностанцията този литър петрол от BGN 0.83 става литър бензин BGN 2.40 (ЕUR 1.20)? Принадената стойност е икономически обоснована и обвързана. Ако търсената печалба е прекомерна, стоката става или непродаваема или предизвиква конкурентно производство за участие в същата пазарна печалба. Капиталистът разчита на търсенето на стоката, която предлага и на нуждата на наемния работник от доходи, за да оцелее. Т.е. една икономическа принуда, ориентирана към и държаща сметка за пазарния резултат.
• За разлика от “дивите капиталисти” на 19 век, “демократите” на 21 век изсмукват ДДС, акциз, продуктови такси, социални осигуровки и др. чрез директна държавна репресия и насилие. Срещу данъкоплатеца не е обикновен капиталист, който разчита на нуждата или глада му, а армия, полиция, данъчна администрация и съдебна система, чрез които управляващите се обслужват с джоба му като с коледен банкомат. Принадената стойност е нищожна част от държавното вземане в сравнение с акциз, ДДС, такси, мита и всичко останало. На фона на съвременната държавна експлоатация “Капиталът” на Маркс звучи като Ода на Радостта.
• Едно е да сложиш акциз върху цигари и алкохол, за да намалиш вредната им консумация и съвсем друго върху горивата, които са енергийната основа на всеобщия жизнен стандарт и първа плочка на инфлационното домино. Тук не можеш да избягаш при друг капиталист като в 19 век, защото държавата е една с нейния монопол върху легитимната репресия за изтръгване на данъци. На тази територия няма алтернативна държава. Самият акциз и ДДС са паразитни данъци, защото не са обвързани и не зависят от крайния икономически резултат, каквато зависимост има при данъка върху печалбата. ДДС и акцизът облагат усилието без да се интересуват от резултата- за това са толкова сладки за безотговорно и алчно управление. От друга страна социалното осигуряване (друго голямо принудително плащане) въобще не е договор, а чист пенсионен данък- свободната воля на индивида няма никакво значение за неговото възникване и условия. Горното е европейски проблем, а не само български.
• Друга разлика с капитализма на 19 век е, че днес обикновеният гражданин е лишен от тогавашната си анонимност. Чрез мобилният телефон знаят във всеки момент къде се намираш, чрез компютъра- какво пишеш, а чрез кредитната карта и банкова сметка- какво харчиш и печелиш. Анонимността на парите като ценна книга на приносител е на изчезване. Въможният пълен контрол върху индивида поражда нов вид тоталитарност, превъзхождаща всичко видяно при комунизма. Сбъдва се писаното в Илиада, че духът на победения обладава победителя- както комунизмът възприе практики на национал-социализма, така и победилата демокрация възприе методи на комунизма.
• Оказва се, че острието на властта е насочено срещу свободната воля на личността, срещу правото й на избор да приеме или откаже нещо. Насилственото изземване на средства от населението извън нормалната икономическа логика са откровени робовладелски метастази, облечени в технологиите на 21 век. Но техният фронт е в 12 век- пречи им Магна Харта от 1215 г., опитват се да ни върнат преди нея. Вместо кръгла маса- кръгъл джоб. Някой се преструва, че е забравил чл.61 на Магна Харта:

“Ние няма да се опитваме да получим от някого, чрез наши собствени усилия или такива на трета страна, нещо, чрез което част от тези отстъпки или свободи може да бъде отменена или намалена. Ако такова нещо се случи, то ще се счита за нищожно и ние никога няма да се възползваме от него, пряко или чрез трета страна”.
ДЖОН, по Божията милост Крал на Англия…,.. дадено от нашата ръка на поляната Рънимейд, между Уиндзър и Стейнс, на петнадесетия ден на м. Юни, в седемнадесетата година на нашето управление (т.е.1215).

• Дизайнерите на модерното ни битие трябва да знаят, че с екплоатация чрез данъци, осигуровки, мита и такси пишат нов комунистически манифест (точно 160 години след първообраза), който започва с цифри на цени, а не с букви. Тяхната безизходица се състои в това, че наглите данъци са функция на ненаказана престъпност- щом не можеш да защитиш държавното имущество от престъпни посегателства и участваш в тях, нямаш друг избор освен да увеличаваш прихода в държавната кошница без дъно. Хубост и липса на пари не могат да се скрият.
• Естественият коректив на данъчната мизерия (ако въобще той бъде осъзнат) е катастрофално ниската производителност на труда в България- вероятно най-ниската в Европа. Успешният труд може да бъде само достойният. Успешният труд предполага вдъхновение, творчество, въображение, кураж, предприемчивост и упование в собствените сили- все качества на духа. Ограбената, смачкана и подиграна личност няма полет на мисълта, тя търси да отмъсти за измамата и насилието и не вижда смисъл от по-добра работа. Жътвата на акцизното дедесчийство е некачественият труд. Последният не може да напълни държавния бюджет и така гладът за непреки данъци отново се увеличава- до момента на социална експлозия.

Януари 2008

адв. Валентин Брайков

• Българският парламент гласува 10% плосък данък върху личните доходи, наред с вече съществуващата корпоративна ставка от 10%. Това е най-ниското ниво на преки данъци в ЕС.
• Цинични песимисти коментират, че бъджетът може да си позволи такъв данъчен рай, защото той разчита главно на паразитни данъци като ДДС и акциз, където се облага усилието независимо от резултата т.е. държавата няма особен интерес от икономическия успех на индивида. Така преките данъци се намаляват, но косвеното данъчно бреме расте чрез акциза и социалните осигуровки.
• Очевидно правителството разчита на номера, че ако даден сенчест бизнес бъде изкушен да излезе на светло заради 10% данък, това неизбежно ще разкрие много свързани сделки за облагане с ДДС, акциз и социално осигуряване. И равносметката ще е унищожителна.
• 10% плосък данък прилича на изкуствения силиконов бюст на дама, опитваща се да изглежда по-секси. Но тя не изпитва пряко удоволствие от силикона, а му се наслаждава индиректно чрез екстаза на партньора.

Декември 2007

• В Гражданския процесуален кодекс от 2007 не съществува думата “справедливост”. Тя или нейни сродни словосъчетания не са споменати нито веднъж между 57332 думи на кодекса- с близо 7000 по-дълъг от ГПК-1952, където все пак имаше в чл.4 (1) “При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала ва правото и справедливостта”. Действащият Наказателно-процесуален кодекс от 2006 (чл.348) изисква поне наказанието да е справедливо, докато ГПК-2007 не повелява справедливо съдебно решение. Вместо това, чл.5 ГПК-2007 се задоволява при липса на закон съдът да “основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала”. Т.е. морал вместо справедливост? И в двата кодекса (стар и нов) справедливостта или морала са споменати извън и отделно от основните начала на правото, което логически означава, че правните принципи не обхващат морал и справедливост.
• Въпросът за справедливостта в гражданското правосъдие е въпрос на ценностен императив. Тук мълчанието на ГПК-2007 е изключително красноречиво. Той не може да бъде заменен от равенство между страните по чл.9, защото равно отношение към неравни неща е също несправедливост. Наивна ли е била римската цивилизация, твърдейки, че Ius est ars aequi et boni, че предписанията на правото са Honeste vivere, alterum non laedere, suum cuique tribuere и че е въвела Actio in bonum et aequum concepta?
• Всеки мракобесен закон разчита на съд, който да го прилага автоматично без корегиращата съвест и чувство за справедливост на човека-съдия. Подчинението само на закона- какъвто и да е той- е опит за имунизиране съвестта на съдията спрямо злото, въплатено в закона и за безкрайна каскада на отговорността. Всеки демократично маскиран деспотизъм създава на послушния си съд условия за безтегловност на съвестта- във вакуумната камера на подчиненост единствено на закона.Споменатият чл.9 за равенството на страните би могъл в една страшна епоха да звучи така- наша добавка в скоби: ”Съдът осигурява на страните (евреите) равна възможност да упражняват предоставените им (Нюрнбергски) права. Той прилага закона (Нюрнбергския) еднакво спрямо всички (евреи).”
• ГПК-2007 значително разширява броя и обема на особените искови производства като прибавя към съществуващите нови три: бързо производство, търговски спорове и колективни искове. Ако към тях се пресметнат делата по Данъчно осигурителния процесуален кодекс и Закона за обществените поръчки ще се окаже, че в абсолютна величина на материалния интерес огромната маса имуществени спорове ще се решават чрез изключенията от общия исков процес. Това не е правосъдие на нормална държава, а вътрешен ред на орда, която препуска без посока.
• Би било израз на професионална доблест ако към всяко печатно издание на ГПК-2007 се публикуват имената на действителните му автори- юридически експерти. Нали няма от какво да се срамуват. Така, както се знаят поименно бащите на Код Сивил, на Австрийския и Германския граждански законник, на Кодиче Чивиле и т.н. Не е редно ГПК-2007 да остане с неизвестни родители като законодателен сирак, заченат на улицата от управляващата тълпа. В някои места кодексът вони на парвенюшко самочувствие.
• Когато евангелските апостоли произнасят благослова “Мир Вам”, те го отправят към хора, които нито се бият, нито воюват. Напразно ли благославят с Мир? Отговорът е в християнското понятие за Мир, което включва не само липса на насилие, но и наличие на правда. Мирът може да бъде само справедлив. Справедливостта е пътеката към мира. Не е мир сборът от множество малки тихи безнасилни войни между отделните индивиди. Мирът е първо душевно състояние и после поведение. Изтощеният и съсипан от сложни и коварни съдебни процедури гражданин не получава мир, дори да спечели делото. Ако от съдебната палата излизат хора, които по-силно се мразят, отколкото при влизане и които вече проклинат и държавата си- значи не са намерили справедливост, за да стигнат до мир.

Ноември 2007

Валентин Брайков

• България е в ранна подготовка на нов Семеен Кодекс, който да замени действащия от 1985 г. Един от обсъжданите проблеми е допустимостта на еднополови бракове, макар това да е повече теоретична дискусия отколкото сериозно намерение за тяхната валидност. В този дебат възникнаха някои интересни въпроси, които заслужават вниманието на по-широка публика:

1. Еднополовият брак изключва ли многополов брак? Т.е. ако мъж е “омъжен” за мъж, това изключва ли някой от тях да е същевременно в брак със жена? В такава ситуация единият формално няма две съпруги или реципрочно- двама съпрузи, защото това е само триъгълник Мъж А – Мъж Б и Мъж А – жена.
2. Ако мъж от еднополов брак има любовна афера със жена, това изневяра ли е спрямо партньора му мъж от еднополовия брак?
3. Ако са възможни едновременни еднополови и двуполови бракове, каккво би било родството между осиновеното дете от еднополовия брак с детето, родено от двуполовия брак? Какъв би бил редът за наследяване?

• Ние не знаем отговорите на горните въпроси, но се отнасяме с уважение към проблемите, които те поставят.

Адвокатско Бюро Брайков

Юни 2007

• Пакистанската кухня е доста пикантна, но храната за размисъл, която в момента идва от Пакистан, ще изгори доста умствени стомаси.
• На 9 март 2007 председателят на върховния съд на Пакистан г-н Ифтикар Мохамед Чодхри беше суспендиран от длъжност по заповед на президента Мушараф заради неподходящо (но неконкретизирано) поведение. Отстраняването на върховен съдия Чодхри провокира неочаван вулкан от протести на населението, администрацията и юридическите кръгове. Наред с гнева на обикновени граждани на улицата в големите градове излязоха и няколкостотин адвокати в черните си тоги. Адвокатските колегии на Пакистан видяха в скандала с върховен съдия Чодхри опит на властта да унижи и дресира правосъдието въобще. Кървави сблъсъци с полицията в Лахор и Исламабад превърнаха личната професонална драма на върховен съдия Чодхри в обществена и политическа барикада, която сплоти магистрати и адвокати. Дори близки на властта адвокати отказаха да представляват правителството по делото срещу върховен съдия Чодхри. Главни редактори на вестници и телевизионни канали показаха изнедадваща издържливост срещу политическия натиск на Висшия съдебен съвет да не отразяват процеса срещу Чодхри. Студиото на телевизия Geo TV беше опустошено от полицията заради репортажи и коментари по случая, както съобщи БиБиСи.
• Очевидно Пакистан дава урок на света по гражданско общество и жертвоготовна отбрана на съдебната независимост. Каквито и да са фактите на процеса, ясно е, че професионалният и обществен авторитет на върховен съдия Чодхри говори за духовна връзка с неговите протестиращи защитници. Каквато и да е пакистанската съдебна система, тази духовна връзка между Съдия и Общественост доказва жива споделена ценност- независимо правосъдие и обикновена човешка справедливост.
• В България никой не се развълнува от тази пакистанска драма. И никой не се засрами от нея. А някои имат претенции да цивилизоват този край на света!
• Каква би била реакцията на български магистрати и адвокати ако същата съдба сполети председателя на нашия върховен съд (Иван Григоров)? Ще излезем ли на улицата, ще се бием ли за него? Или ще се свием в малодушните си черупки, а някои дори ще изтичат да облизват правителството с допълнителни доноси за сваления върховен съдия и с идеи за негов приемник?
• България има магистрати, достойни за такава жертвена барикада. Те просто трябва да се покажат като вдигнат гордо глава на олтара на правосъдието. И тогава ще видят, че никак не са сами и че има много наоколо да застанат до тях. Защото храмът на справедливостта е един, макар функциите в него да са различни.

Март 2007г.                                                                                            Валентин Брайков
Адвокатско бюро Брайков

 

==========================================================================================

ПОСЛЕСЛОВ – ЯНУАРИ 2020
13 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Както е видно от горния текст, уволнението на председателя на Върховния съд на Пакистан през март 2007г. е по заповед на тогавашния президент Первез Мушараф. Последният не е на власт от 2008г., изпадна в немилост, срещу него започна политическо и съдебно преследване, което кулминира на 17 декември 2019г. със смъртна присъда от специален съд в Исламабад заради незаконно суспендиране на конституцията през 2007г.. Обаче на 13.01.2020г. Върховният съд на Пакистан в Лахор обяви смъртната присъда срещу 76-годишния Первез Мушараф за абсолютно нищожна. Генерал Мушараф е отново свободен и неосъждан човек. Основанията за нищожност върховните съдии на Пакистан виждат в незаконното конституиране на специалния съд, селекцията на прокурорски екип и предмета на самото оплакване срещу него, прераснало в обвинителен акт.

Най-любопитното обаче е под повърхността. Хвърлете поглед на текста ми от 2007г. – генерал Мушараф е освободен/спасен от същия върховен съд, чиито председател- Ихтивар Мохамед Чодхри- генерал Мушараф се опитва тогава да уволни. На уличните барикади излизат в тоги съдии и адвокати, медии, тв канали, интелигенция. В резултат върховен съдия Чодхри запази поста си.

Сега същият този върховен съд отказа през 2020г. да отмъсти на палача си от 2007 ген. Мушараф и го освободи/спаси заради светостта на правото и правосъдието!

Тази съвременна приказка е достойна за библейски сюжет. Честта и Достойнството на Съдията са Чест и Достойнство на Държавата.

14 януари 2020г.                                                                                     Валентин Брайков

• Пакистанската кухня е доста пикантна, но храната за размисъл, която в момента идва от Пакистан, ще изгори доста умствени стомаси.
• На 9 март 2007 председателят на върховния съд на Пакистан г-н Ифтикар Мохамед Чодхри беше суспендиран от длъжност по заповед на президента Мушараф заради неподходящо (но неконкретизирано) поведение. Отстраняването на върховен съдия Чодхри провокира неочаван вулкан от протести на населението, администрацията и юридическите кръгове. Наред с гнева на обикновени граждани на улицата в големите градове излязоха и няколкостотин адвокати в черните си тоги. Адвокатските колегии на Пакистан видяха в скандала с върховен съдия Чодхри опит на властта да унижи и дресира правосъдието въобще. Кървави сблъсъци с полицията в Лахор и Исламабад превърнаха личната професонална драма на върховен съдия Чодхри в обществена и политическа барикада, която сплоти магистрати и адвокати. Дори близки на властта адвокати отказаха да представляват правителството по делото срещу върховен съдия Чодхри. Главни редактори на вестници и телевизионни канали показаха изнедадваща издържливост срещу политическия натиск на Висшия съдебен съвет да не отразяват процеса срещу Чодхри. Студиото на телевизия Geo TV беше опустошено от полицията заради репортажи и коментари по случая, както съобщи БиБиСи.
• Очевидно Пакистан дава урок на света по гражданско общество и жертвоготовна отбрана на съдебната независимост. Каквито и да са фактите на процеса, ясно е, че професионалният и обществен авторитет на върховен съдия Чодхри говори за духовна връзка с неговите протестиращи защитници. Каквато и да е пакистанската съдебна система, тази духовна връзка между Съдия и Общественост доказва жива споделена ценност- независимо правосъдие и обикновена човешка справедливост.
• В България никой не се развълнува от тази пакистанска драма. И никой не се засрами от нея. А някои имат претенции да цивилизоват този край на света!
• Каква би била реакцията на български магистрати и адвокати ако същата съдба сполети председателя на нашия върховен съд? Ще излезем ли на улицата, ще се бием ли за него? Или ще се свием в малодушните си черупки, а някои дори ще изтичат да облизват правителството с допълнителни доноси за сваления върховен съдия и с идеи за негов приемник?
• България има магистрати, достойни за такава жертвена барикада. Те просто трябва да се покажат като вдигнат гордо глава на олтара на правосъдието. И тогава ще видят, че никак не са сами и че има много наоколо да застанат до тях. Защото храмът на справедливостта е един, макар функциите в него да са различни.

Март 2007

Адвокатско бюро Брайков

• Четвъртата поправка (февруари 2007) на Конституцията (1991) предвижда създадавнето на Инспекторат към Висшия съдебен съвет, за да наблюдава и контролира всички клонове на правосъдието. Той ще бъде избиран от парламента с пет/четири годишен мандат и ще се състои от председател и 10 инспектори.
• Инспекторатът няма функции за директна интервенция, а ще може да издава само сигнали, предложения и доклади до държавни институции, включително да предлага дисциплинарни санкции срещу магистрати. Инспекторатът няма власт да контролира вътрешното убеждение и независимостта на магистратите досежно техните решения.
• Трудно е да се прецени дали “инспекторатната котка” ще изплаши “съдебните мишки” или ще я възприемат като безобидно плашило. Тази поправка отразява европейския натиск за някакъв контрол върху остро критикуваното българско правосъдие и неговите вносители се надяват да впечатлят доклада за България в края на март 2007. Един правителствен депутат нарече инспектората “общественото око в тъмната стая на правосъдието”, докато негов колега от опозицията му отвърна, че това е само “импотентно надникване през ключалката”. В същото време върховни магистрати публично се оплакаха, че конституционната промяна не е била консултирана с тях.
• Никой обаче не смее да докосне истинската рана на българското правосъдие- конституционното въвеждане през 1991 на трета съдебна инстанция- Върховния касационен съд, скачащ над двете тогавашни близо 50 годишни инстанции. Сега съществуват: първа инстанция, апелативен съд и касационен съд, което прибави най-малко две години към продължителността на едно дело. И проблемът не е толкова в касационния съд, чиито функции са неизбежни, колкото в апелативните съдилища, действащи като “втора по ред първа инстанция”. Кой имаше нужда от тази втора първа инстанция в страна, подложена на турбулентен преход? Някои адвокати шеговито наричат апелативния съд “апендиситен съд”. Веднъж обаче създадена, апелативната бюрокрация започна да брани скъпото си съществуване. Вместо да се съкрати и опрости съдебния мотор по конституция, към апелативните съдилища се прибавиха и административни, за да станем ултра европейци. А здравият разум подсказва, че проектът на една малка лодка не може да копира проекта на самолетоносач. Така или иначе шоуто с конституционните промени бе изиграно, защото беше предплатено от чуждите си поръчители. Последните обаче ще отсъстват, когато пристигне сметката за отговорността от неефективните изменения.
• Друго голямо табу на конституцията също не беше пипнато. Правото да се иска отмяна на сгрешени закони пред конституционния съд остава само за 20% депутати, президент, правителство, главен прокурор, председател на върховен съд и национален омбудсман. 16 годишният опит доказа колко лесно се координира бездействие между тези “висши жреци”, за да оцелеят доста противоконституционни закони. Фикцията, че което не е отменено от конституционния съд е правилно, се разбива във факта, че съдът като древен оракул отговаря само на въпроси на висшите жреци. Съдът не може да действа по своя инициатива и няма своя прокуратура. Обикновените граждани или техни организации нямат директен достъп до конституционно правосъдие. Следователно управляващите могат да си позволят пропагандния лукс да допускат за съдии авторитетни юристи, чиято уста те затварят или отварят чрез монополния достъп до съда. Това е фатална привилегия, свещеният стълб на системата, който ще бъде бранен ожесточено. Така че надолу по веригата няма голямо значение колко добро е правосъдието и кой го инспектира, щом законът е лош.

Ще се окаже ли Четвъртата поправка поредният конституционен двигател без скоростна кутия?

Февруари 2007

Адвокатско бюро Брайков

Публикувано в седмичника “Политика” 10.11.2006

• Съгласно последните изменения в Закона за енергетиката /септември 2006/:

1. Продажбата на топлинна енергия се извършва при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие или от доставчика на енергия и одобрени от комисията за енергийно регулиране- чл.139в и чл.150. Забележете, че потребителят няма право да предлага такива условия на договора, а само монополиста.
2. Тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикацията им в пресата без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Чл.150 ал.2. Т.е. комисията ги одобрява и публикува и след 30 ден те стават ваше задължение без да има ваше съгласие, без въобще да сте приели тази оферта. Това не става в робовладелския 1 в.н.е., а в глобализирания европейски 21в. Договорът се счита сключен без волеизявление за съгласие, без приемане.Защо са обаче тези 30 дни за влизане в сила, след като през този срок никой не може да оспори общите условия? Срокът за влизане в сила на един акт е срок за неговото обжалване /с изключение на нормативните, които обикновено влизат в сила три дни след публикация в Държавен вестник/. Значи ли това, че общите условия се третират като нормативен акт? Договори се сключваха чрез нормативен акт в комунистическото планово стопанство. Или просто тук се кръвосмешават правни институти, за да шашнат обикновения гражданин като инжектират в главата му словесни набухватели?
3. В следващите 30 дни потребителят може да поиска корекция на общите условия, но тук топлопреносното предприятие трябва изрично да се съгласи на тази специална корекция. Чл.150 ал.3. Значи, за техните общи условия не е необходимо Вашето съгласие, НО за предложените от потребителя специални условия /корегиращи общите/ се изисква съгласието на монополиста. И ако той не го даде, си остават влезлите в сила общи условия. Вие зависите от неговото съгласие, а той от Вашето- не! Няма да пращат общите условия, както сметките им, в пощенската ви кутия, защото така шансът да ги пропуснете е по-голям. И какво да оспорвате, след като Ви казват откровено, че общите условия така или иначе влизат в сила?
4. Именно в тези монополистки и едностранни общи условия ще са каторжните гюлета досежно цена на топлинна енергия, ред за отчитане и плащане, дялово разпределение и невъзможното прекратяване на договора. По тези въпроси вашето мнение е без значение. Чл.149б. Пак без да ви питат по закон сте обявени за потребители на топлинна енергия при условия на дялово разпределение и сте длъжни да приемете монтирането на топломери- чл.153 и чл.139. Една съвременна отоплителна галера, в която гражданинът е прикован към греблото си и трябва да плаща според тъпана на т.н. общи условия.
5. Нямате право да сваляте радиатори, а дори да завъртите топлокрана на нула, пак оставете задължен за енергията, отдадена на сградата и общите й части. Чл.153 ал.5 и ал.6. Само цялата етажна собственост чрез 2/3 мнозинство може да се откаже от парно. Индивидуален отказ е невъзможен. Чл.153 ал.2. Така гражданското общество се превръща във входово общество, защото признават валидна воля не на отделния гражданин, а само на отделния вход и то само на негово квалифицирано мнозинство от 2/3. Някога бащите им колективизираха насилствено земеделието, сега децата и внуците колективизират отоплението във вертикални входови ТЕЦ-ТКЗСта.
6. Забавен е текстът на чл.140 ал.3, който повелява, че “Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост”. Това очевидно не е писано от хора, които скоро са чели чл. 38 от Закона за собствеността, където изрично е казано, че при етажна собственост “общи на всички собственици са …главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби…”. Т.е. абсолютно ненужна е тафталогията на чл.140 ал.3 в Закона за енергетиката освен ако нечия прекипяла глава не иска да каже, че и собствените ми радиатори вътре в жилището са обща собственост. То обаче би било автогол, защото би значело, че и цялото потребление е общо и всички плащат за всичко т.е. няма индивидуално потребление. Един входов комунизъм.
7. Друг нормативен деликатес е разпоредбата на чл.154, според когото сумите от неизправните длъжници ще се събират по чл.237”к” ГПК чрез извлечения от сметки. Т.е. съдът ще им издава направо изпълнителен лист само въз основа на ТЕЦ документи без да ви съдят в отделен процес и без вие да възразявате, да искате експертиза и да чакате окончателно съдебно решение.
8. Обаче, има един чл.293а от Наказателния кодекс, който предвижда затвор за дълг, присъден чрез съдебен акт, който дълг не е платен в рамките на една година след съдебното му присъждане. От 1997 до септември 2006 чл.293а използваше термина “съдебно решение”, който термин сега смениха със “съдебен акт”. Защо? Ами за да го вържат с чл.154 от Закона за енергетиката, защото срещу неизправните длъжници ще се издава изпълнителен лист по чл.237”к” ГПК чрез съдебно определение, а не чрез съдебно решение. Преминават към родовия термин “съдебен акт”, за да покрият изпълнителните листове за нагряти сметки. Тяхното неплащане повече от година вече става престъпление. Тези топли длъжници имат основание да очакват текста на чл.293А НК, приложен заплашително към старата им сметка. Затвор за неплатен дълг е имало и в робовладелски Рим.

• Какъв е замисълът на горната схема, каква е нейната цел, кой печели от нея? Трябва да се прави разлика между собственик на ресторант и сервитоьори, които смятат 3х3=39+1=40. Ако не смятаха така, нямаше да има топли сметки в чужбина и претъпкани с банкноти сейфове. По-интересен е собственикът на топлия ресторант, който иска да се отърве от него чрез продажба. Забелязахте ли колко топли приватизации бяха форсирани веднага след горните изменения в Закона за енергетиката? Сметката е много проста. Истинската продажна стойност на топлофикациите не са толкова техните материални активи, колкото безправните стада от техни абонати. Всъщност продават се отоплителни крепостници, цели спахийски села от топлоконсуматори, глави добитък, които не могат да избягат от нормативната кошара и следователно ще могат да бъдат доени дълго от новите собственици. Кой няма да купи фирма, в която клиентите са безгласни съдружници на загубите, но не и на печалбите? Гарантират се минимален брой абонати и улеснена събираемост на вземанията под европейско слънце. Веднъж клъвнал на тази въдица, инвеститорът остава да се бори с най-бедните обитатели на соц. панелки- той срещу тях и те помежду си, като котки в чувал. А бившият собственик на топлия ресторант си тръгва с цената в джоба и с неутралната дълга усмивка: ”Ами те да се разберат помежду си, аз не се меся”. Сбъдва се обаче пророчеството, че топлите стада ще ги пасе и продава юнак с име на пастир.
• Топлата схема в Закона за енергетиката е зла, груба и некадърна. Въпреки одеждите си тя не става договорна, така както и вълкът в Червената шапчица не става баба макар да навлича нейната нощница. И тази схема ще гръмне най-малко по три направления: или атакувана като общ административен акт /одобрението на общите условия от енегрийната комисия/, или в Страсбург по правата на човека като отровено право на собственост или просто ще бъде насметена от друга европейска институция като монополна гавра, несъвместима с цивилизацията на договора. Нали ще има български еврокомисар по защита на потребителите. Но топлата схема е бронирана спрямо наивни потребителски исковe срещу подзаконови наредби, защото опората й е в самия закон за енергетиката, а той не може да бъде атакуван от простосмъртен пред конституционен съд. Онези, които имат право на това- президент, 48 депутати, министерски съвет, върховен съд, главен прокурор и омбудсман- всички те с бездействието си стават нейни мълчаливи съавтори.
• Какво всъщност е нашумялото топло наказателно дело? Това е една авария на коруптивен механизъм, която авария се опитват да ограничат и изолират като петно от разлив. Искат да ни убедят, че топлият директор сам прал- без перална и без сапун, като в песента “Мома платно белеше”. Тук не е важно само какво са намерили в неговия чайник и колко чаени чашки е имал сервизът. Важни са инсталацията и технологията как моят лев от касата на топлофикация стига до топлия банков сейф- ето за това става въпрос! Прокуратурата няма да допусне да бъде използвана като сушоар, когото намаляват или изключват щом фризурата на властта стане готова. Тя се ползва с ново доверие и следва да има ново самочувствие.
• Не бих имал нищо против дялово разпределение на висшата корупция. Например да кажат на някое правителство: През вашия мандат са изчезнали 1 милиард лв., те са ви подадени както топлоенергия на етажна собственост, ако обичате платете ги като топлинни загуби на входа. Отчетено е, че те са влезли във вашата правителствена инсталация, хайде сега бръкнете се по принципа на дяловото разпределение съобразно ресорите си и ги платете от джоб. Нали правото е изкуство за справедливостта и доброто. Дори индивидуалният коруптомер да е занулен, доста жега изчезва през общите части на сградата.

ноември 2006

Адвокатско бюро Брайков