Blog

• Според чл. 22 на българската конституция чужденци или чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в България.

• Още с приемането на конституцията през 1991 и съответните инвестиционни закони възникна практиката чужденци да създават компании в България и тези местно регистрирани субекти да купуват и притежават земя. Властите толерираха такива прецеденти поради възгледа, че съдебната регистрация и данъчният контрол върху такива юридически лица са изцяло български. Така се утвърди механизмът на чуждестранно притежавани местни собственици на българска земя. Точно по тази формула много граждани на ЕС и САЩ купиха евтини имоти по брега на Черно море, в зимните курорти и исторически местности. Имаше призиви за юридическо оспорване и мораториум на този механизъм, който вече наду цените извън обсега на обикновения българин.

• С оглед влизането си в ЕС през 2007 България трябва да премахне горната забрана преди подписване на присъединителния договор през април 2005. Вече внесният проект за изменение на чл. 22 от конституцията гласи : „Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейски съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон“.

• Потенциално експлозивната част на проектоизменението е :“… или по силата на международен договор…“, която вносителите се надяват да пробутат незабелязано с останалата част на кекса. Един коментатор сравни тази „свенлива уговорка“ с вагон-ресторанта на влак, навлизащ в тунел, когато келнерът се опитва в тъмнината да надпише сметката.

• Налице е широк национален консенсус, че забраната за земя трябва да бъде отменена спрямо лица от ЕС. Това е приемлива цена за изгодите от членство в съюза – огромна финансова помощ и реципрочни възможности за български граждани по целия континент. Очевидно обаче трети страни, нечленуващи в ЕС, възбудено опитват да си запазят част от българския имотен сладкиш – с оглед на географско положение, климат, приятелско население и ниски цени. Тези неевропейски държави смълчаха тревогите си веднага щом проектоизменението беше внесено. То очевидно ги успокои, сигурно разчитайки на „свенливата уговорка“ за двустранен договор след успешното му гласуване. Вероятно са чули и някакво окуражително „може би“ или „защо не“ от българския елит. И точно тук готвеният деликатес прекипява.

• България е в демографска криза – ниска раждаемост, висока емиграция и рискови промени на етническите пропорции. 1000 евро цена на кв.м. жилищна площ е ясна забрана за създаване на семейство и отглеждане на деца. Средната запата на работещ българин е около 250 евро. Да се състезава с чуждата покупателна мощ за прилично жилище е за младата българска двойка чиста финансова касапница. Няма програми за субсидирани и достъпни жилища. . Ето я ножицата между обещания равен старт в бъдеще и неравно пазарно състезание за земята днес. Колко български деца няма да се родят ? Къде са племената с изкупена земя ?

• Повърхностно е обяснението, че глобализацията изисквала неограничено либерализиране на този пазар. Да оставим на страна манталитета, че се размахва някакъв измислен скрижал. Земята като стока има една уникална особеност- повишеното й търсене не води до увеличеното й предлагане, защото никой не може да произвежда земя (както например автомобили) . Земята е толкова , колкото е. Значи повечето купувачи на земя само увеличават цената й, т.е. намаляват нейната достъпност. В този смисъл всяка държава е един пазарен остров на земя – щом я изкупят вие нямате друг избор освен да го напуснете и отидете на друг достъпен остров. Земя не могат да ви внесат.

• Не е безразлично за гражданите на ЕС дали на българския пазар на земя ще се състезават само помежду си и/или с неевропейски богаташи, допуснати до пазара чрез международни договори. Все едно България да сключи двустранни визови споразумения за допускане на неевропейци в Шенгенската зона.

• Но защо българските управници прибягват до „свенливата уговорка“ за международни договори и не назоват изрично в конституцията тези неевропейски купувачи на земя ? Защото не искат да разкрият такъв списък поради страх от общо възмущение преди изборите и риска да не провалят мнозинството за самата поправка. А нали ще трябва все пак да ги разкрият, когато подписват с тях международни договори ? Да, но при много по-облекчена процедура.

• Една конституционна промяна изисква :

а/ да бъде внесена най-малко от ¼ от всички народни предста-вители, т.е. 60 от 240.

б/да бъде гласувана три пъти в различни дни и то не по-рано от месец

в/да я подкрепят най-малко ¾ от всички депутати или 2/3 в следващите пет месеца, т.е. 180 или 160.

Докато ратификационният закон на договор, сключен от правителството, за неевропейски купувачи на земя :

а/може да бъде внесен само от министерски съвет или от всеки народен представител.

б/гласува се два пъти, но може и в един ден- по изключение.

в/заседателният кворум е ½ +1 от всички депутати т.е. 121.

г/одобряващото мнозинство е 50%+1 от присъстващите/ кворумни депутати т.е. може и със 61 “За” /но 180 или 160 “За” при промяна на конституцията/.

д/българските депутати често гласуват с електронни карти на отсъстващи колеги, така че 20-30 присъстващи в зала подават 121 гласа.

• Истинският мотив за „свенливата уговорка“ е да отнеме на земята нейната конституционна тежест и да я свали в блатото на обикновения политически пазар, където вот на доверие може да бъде изтъргуван срещу договор за земя с любимия чуждестранен приятел. Това е сърцевината на предложената конституционна поправка и нейният аромат съвсем не е привлекателен. Дали проектът се внася от брокери на недвижими имоти, протегнали ръка за външнополитическа комисионна или от истински представители на избралия ги народ ?

• Добрата новина е, че чуждестранните собственици на българска земя ще пометат като цунами всички и всякакви коруптивни чифлици, каптажи и вълчи ями в администрацията и съдебната система, свързани с вещното право. Тези чужденци не разбират от настоящия хумор на пасивно изнудване и бюрократично джебчийство. Бъдещите гости на българския земен пазар са в този смисъл наши освободители – от самите нас.

• Кои са най-вероятните неевропейски държави, желаещи да притежават земя в България ? Може да се предполага, че един референдум би прибавил САЩ като лидер и гарант на модерната цивилизация и Русия, която върна тази земя от турците на българите през 1878. Значи конституцията би могла да изреди ЕС, САЩ и Русия без препращане към допълнителни договори. Тревогата на нацията е да предотврати „земен канал“ за пълзяща етническа и религиозна агресия от вида, който раздроби някои съседи. Но точно тук е късото съединение с вносителите на конституционното изменение – те искат неограничена и непрозрачна целесъобразност кого да допускат до земята, как, кога и на каква цена. По конституция международните договори се сключват от правителството, а парламентът ги ратифицира със закон чрез правителственото мнозинство. Тоест – ключът на едно съдбовно решение се премества от законодателната в изпълнителната власт- това е, което крият! Ожесточеният дебат през следващите седмици ще покаже дали тази нация има имунна система за оцеляване или е заболяла от своеобразен политически СПИН, който ще съкрати бъдещето й. Надяваме се депутатите помнят, че онзи, който продава съвестта си, всъщност продава децата си.

• И пак питаме : имената на кои държави са в приветливо отворения дълбок заден джоб ? Средиземноморски ли са ?

• Едва ли е за чудене, че в такива времена циници не липсват. Един от тях твърдеше, че някои чужди сили третират България като забременяла слугиня, на която нищо официално не е обещавано. Ако е така, слугинята си е еднакво виновна.

Предпочитаме цитата от Йоан 9/41, където Иисус казва :
“Да бяхте били слепи, не щяхте да имате грях,
но сега казвате, че виждате, затова грехът ви остава”.

Януари 2005

Адвокатско бюро Брайков

Следващите редове не са самоцелно есе. Според нас чуждият инвеститор трябва да има представа за душевната нагласа на българските си служители- на какво се радват и от какво страдат. Местен служител или партньор не са състезателни бизнес коне , чиито единствени черти са колко ядат и колко бързо бягат. Чуждият инвеститор в България следва да отиде по-далеч в общуването със своя персонал от гротеската “Как сте днес ? – Чудесно, благодаря, а Вие ?” ако този работодател очаква тяхното лично и тайно “повече”, което печели състезанието. Нека той има идея за здрача отвъд щастливата усмивка, която често е подхранвана с “усмихващи таблетки”.

Десети Ноември
Последна спирка към Обетованата земя

• 45 години български комунистически режим свършиха неочаквано на 10 ноември 1989 превръщайки тази дата в символа на нова ера. Скритата политическа механика на това събитие само увеличи ирационалния възторг на милиони към чудото, което не очакваха да доживеят. Поривът на нацията напомняше еврейският народ, току що прекосил морето с чудо и тръгващ на път към обетованата земя на демокрация, пазарна икономика и почтен живот. Когато стотиците хиляди обикновени българи се втурнаха на улиците през 1990-те, за да погребат комунизма, те имаха една проста и разбираема мечта. Носейки високо лозунга “Червена орда тъпче Майка България” и търсейки противник тези българи си представяха американо-европейската почтеност в своето ежедневие, тук в страната си. Вместо това те получиха абстрактни, безсмислени и познати външнополитически “триумфи”. Сега те имат чувството, че мечтаната вътрешна ежедневна американо-европейска почтеност е продадена и заместена от такива международни триумфи. Българите хранят малък или никакъв респект за един елит, който се държи като пудел, търсещ скута на нов господар и по тази причина много от тях няма да гласуват на изборите догодина. Както някои се шегуват : “Станахме далтонисти – вече не можем да познаем цвета на ордата.”

• Днес 15 години по-късно пътешествието на прехода изглежда свърши – едно чувство на крайна спирка без продължение. Билетът беше скъп и еднопосочен. Обикновените българи могат само да си приберат възторга, надеждата и упованието, с които тръгнаха на път и да ги заключат здраво за предвидимото бъдеще. До следващото събуждане от историята, когато разберат, че пътят към обетованата земя е битка със жертви, а не екскурзия. Междувременно ще си спомним 9-ти ноември, когато шансът за оцеляване зависеше от изкуството да се преструваш.

Ноември 2004

Адвокатско бюро Брайков

• В навечерието на Атинската Олимпиада “Панорамата” на БиБиСи излъчи филм за олимпийската корупция, части от който бяха разпространени по международни новинарски мрежи като Евронюз. Откъсите показваха президента на българския олимпийски комитет /БОК/ и член на международния олимпийски комитет /МОК/ г-н Иван Славков да присъства на среща, където започва преговори за заплащане лобистките му усилия в полза на кандидатурата на Лондон за лятна олимпиада. “Бизнесмените”, инициирали срещата и предлагащи подкупа се оказаха БиБиСи журналисти, записващи разговора на скрита видео камера. Славков напуска по средата на срещата, за да присъства на погребение, оставяйки там свой приближен. Пари не са давани или вземани. След като сензационните кадри на БиБиСи обиколиха света г-н Славков беше суспендиран като член на МОК и лишен от акредитация за Атинската олимпиада – докато Комисията по етика на МОК реши случая по-късно през годината. Славковата версия на случилото се е, че той бил предварително уведомил заместник председател на МОК и отишъл на тази среща само с цел да идентифицира, разкрие и дискредитира подкупващите го.

• Г-н Иван Славков /64г/ беше зет на бившия български комунистически диктатор Тодор Живков. Той стана президент на БОК и член на МОК през 1980-те. Преди това той беше, според някои, най-успешният директор на българската национална телевизия. Сега той е и председател на българския футболен съюз. От 1970-те до днес Славков успешно сърфира по вълните на висшето общество, учудващо незасегнат от комунистическия крах. Неговият стил на живот като плейбой и уиски-поклонник му спечели много почитатели и доста завист. Той се радва да покаже публично как е надхитрил приема на ислямско посолство с плоска бутилка уиски в сакото. Нямаше и задръжки да говори открито срещу войната в Ирак – си спомня “Труд”, най-тиражният български ежедневник. Приятелите го наричат “гальовникът на съдбата”, а враговете – “срамът на България”, но е най-известен като “Батето”. Мнозинството бедни българи го гледат като лъскав филмов герой, с когото нямат много общо.

• Изненадващо, сензационните разкрития на БиБиСи оставиха в българската публика смесени ако не и кисели чувства. Изглежда екипът на БиБиСи е нарушил две наказателноправни и една конституционна норми. Провокацията към подкуп и неразрешеното използване на специални технически средства за събиране на доказателства са в България престъпления от общ характер, наказуеми със затвор- чл. 307 и чл. 339а от Наказателния кодекс. А и никой не може да бъде звуково или визуално записван без негово съгласие или по силата на закон- чл. 32/2/ от Конституцията. Доказателства, събрани чрез публично престъпление са нищожни и невалидни. Това обяснява защо българската прокуратура се въздържа да действа срещу Славков без да засегне юридически екипа на БиБиСи. Някой можеше да напише предварителното си домашно по-добре, за да осигури респект към местния правов ред.

• Но големият въпрос по същество, който смущава българската публика, е защо играта на подкуп сращу Славков не беше доведена до край ? Защо не му бяха дадени подкупни пари, за да се докаже, че той взема ? Защо местното правосъдие не беше въвлечено да събере изрядни доказателство и да прати Славков по дяволите ? Защото не вярваха, че Славков наистина ще вземе или защото сензацията трябваше да избухне преди Атинската олимпиада в рамките на друг дневен ред ? Каквото и да е, от българска правна гледна точка истината беше абортирана, оставяйки чувство за умишлена непълнота.

• Скандалът припомни някои призраци от скорошното българско минало. Опитът за покушение срещу папата през 1981 беше шумно приписан от западни медии на България. Колко помнят днес, че българските подсъдими по италианския “папски” процес бяха безусловно оправдани ? В края на 1970-те работещ за БиБиСи български дисидент, г-н Георги Марков, беше убит на Лондонския мост “Ватерло” с отровен чадър. Почти всички вярваха, че убийците са агенти на българската КГБ/ДС. 15 години след комунистическия крах в България /членка на НАТО/ няма присъда за убийството на Герги Марков. Но историята за българския чадър си стои. Твърдяни български нарушения на международно оръжейно ембарго шумно изскачат в световни медии, но не така шумни са доказаните опровержения. Нищо чудно, че тази нация е развила чувство за преумора да бъде удобният и подръчен “дежурен демон”. А ето че и олимпийската корупция току що намери своя удобен български дом. Човек се чуди колко ли от 150-те члена на МОК биха издържали на същия финансов стриптийз по-добре от Славков.

• Българската правителствена телевизия се втурна сервилно да излъчи филма на БиБиСи във върхов час, за да се “чуят всички страни”. Обаче тя не планира същото чуване на всички страни по войната в Ирак чрез филма на Майкъл Мур “9/11”. Знаейки политическата корупция в българския елит, екипът на БиБиСи можеше да направи много по-лесен бинго удар чрез документален филм “Да си купиш съюзник”- с шансове за Оскар, вместо да харчи толкова талант за Славков.

• На току що завършилата великолепна Атинска олимпиада българският състезател по гимнастика на халки получи сребърен медал. Докато течеше церемонията по награждаване, бронзовият медалист отиде до сребърния българин и демонстративно му вдигна ръката като на истинския шампион. По-късно небългарски вестници показаха сравнителни снимки, на които сребърните халки превъзхождаха златните. В тези дни за обикновения българин пред екрана символът на олимпийска корупция не беше Иван Славков.

• Няма данни аферата да е засегнала твърдото ядро БиБиСи почитатели в България и особено онова поколение от преди 1989, което наричаше транзисторните си антени за БиБиСи “кислородни тръбички в блатото”.

• В олимпийския месец август на 2004 българските археолози намериха в тракийска царска гробница от 5 в. пр.н.е. 700 грамова древна златна маска плюс 15 грамов златен пръстен с изображение на олимпийски спортист. Те не конкурират най-старото златно съкровище на света в България от пет хиляди години преди Христа. Но ценните находки показват колко стара е олимпийската традиция на тази земя и все пак питат:

“Какво е истинското лице зад златната маска ?”

Септември 2004

Адвокатско бюро Брайков

• Реалността може да бъде по-абсурдна от въображението. Престъпността е по-добре организирана и по ефикасна от своя ловец- правозащитната система. На отчаяни циници им хрумна, че правовият ред трябва да се учи на организация от престъпността и дори престъпни босове да изнасят лекции пред съдебни семинари, а защо не и да управляват съдебната система известно време, за да я дисциплинират- като външни продуценти. Тази шокираща идея иска да спре заспиването върху 15 години тревожно статукво, провокиращо всеки морален компас. Като изтощен хималайски алпинист, който трябва да бъде стреснат и спасен преди сладкия фатален сън.

• Смяната на ръководни магистрати от висшия съдебен съвет като острие на съдебната реформа почти приключи. Чии глави обаче се оказаха в коша на гилотината ? Не са ли там само опонентите на днешните съдебни шефове ? Има ли поне един случай на служебно понижение, който да е мотивиран с корупция ? Не беше ли съдебната корупция онова, което накара ЕС да наложи промени в българската конституция ? И нито една присъда за съдебна корупция до сега ? Подобри ли се положението или само се стабилизираха коруптивни чифлици ? Такива въпроси могат да разгневят някои върховни жреци, но те трябва да помнят, че няма независима палуба на потъващ кораб.

• Има много прост и ясен критерий дали съдебната реформа е успяла или не и той е : Дали чуждите инвеститори вече избират българско право и съд в своите договори или още бягат към чужд закон и юрисдикции ? Отговоръг е очеваден и много горчив. Той убива ентусиазма и вълнението на цяло поколение млади, вдъхновени и най-професонални магистрати, които искрено се стремят към промяна, но не са добре дошли на капитанската палуба.

• Разделението на властите не означава равни парчета от политическата торта. Нека магистратите погледнат как армията функционира политически неутрално. Съдии могат да отменят актове на изпълнителната власт, конституционният съд може да отменя законодателни актове, но нито правителствто, нито парламентът могат да отменят съдебни актове. Закони и правилници могат впоследствие да бъдат изменяни, но не и окончателни съдебни решения. Магистратите командват онова, което прави от думите закон- санкцията, чрез нейното включване, изключване и насочване. Предимството е ясно, но то лесно се превръща в сладка отрова. За разлика от законодателната и изпълнителна власт, съдебната нито е избирана демократично, нито подлежи на пряк демократичен контрол. Издигане, оставане и отзоваване там са най-непряки- значи най-независими от народното недоволство. Като климатика на кола, вентилиращ само вътрешен въздух.

• Един най-пресен пример доказва, че не всички проблеми на българското правосъдие идват от самото него. Новият български Закон за адвокатурата /юли 2004/ в своя чл. 5 ал. 4 казва : “ Народните представители, преподавателите по правни науки във висшите училища и научните сътрудници по правни науки в научните институти се вписват и упражняват адвокатската професия, без да напускат работата или длъжността си”. Чудим се дали нечия камбана не трябва да бие, защото :

1. Това означава, че ДЕЙСТВАЩИ ЗАКОНОДАТЕЛИ ще могат да пледират в съда и да твърдят какво точно означава законът- т.е. какво те са имали пред вид при гласуването му. Кой може да им противоречи и ще бъде ли това честно правосъдие?

2. Тези действащи законодатели гласуват съдебния бюджет в парламента, както и избират 11 от 25-те члена на висшия съдебен съвет плюс министъра на правосъдието с дисциплинарни функции над магистратите.

3. Представете си как ще изглежда адвокатстващ шеф на парламентарна кмисия, защитаващ тежък престъпник пред полиция, прокуратура или съд. Не е ли това кръвосмешение на разделените власти?

4. Забележително е, че българските законодатели са се справили така добре с основната си функция по съставяне на закони, че имат време да адвокатстват в съд през парламентарните работни дни.

• Това ли са ЕС и НАТО в действие ? Къде е реакцията на българската адвокатура, Международната Адвокатска Асоциация, Американската Адвокатска Асоциация и др. ? Превърнаха ли се кучетата-пазачи в домашни любимци ?

• Но има и с какво да се гордеем. Искреното ни възхищение е насочено към голямото мнозинство редови магистрати на средна възраст, които прожекторът никога не вижда, които са нечовешки затрупани с дела и които първи сутрин и последни вечер са на служебния паркинг с коли-трета ръка, но които успяха да запазят почтеността си в комунистически и демократични времена. Техните очи търсим в съдебните коридори за едно просто кимване с глава. Те са, които още държат знамето- високо и чисто.

Юли 2004 Адвокатско бюро Брайков

• Юристи наричат помежду си Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, с латинското “Lex Petkania”, за да предотвратят асоциации с помощника на Робинзон Крузо от рода на “Friday’s Law”. Но чувството за хумор като панацея за оцеляване е слабо оръдие срещу наглостта в законотвор-чеството. Малцина се сещат, че тя засяга всички. Мнозина я отминават, за да не нарушат ежедневния си ритъм или душевното си равновесие.

• Мълчат юристите – професори, доценти и редови преподаватели по правните науки, изпълнили банките на парламента по стечение на обстоятелствата. Научната съвест се е преобърнала на депутатско правосъзнание. Дългът към Alma Mater явно не може да конкурира успешно удоволствията от депутатския бит.

• Мълчат и лъскавите адвокатски фирми, които си плащат реклама в чуждестранни справочници. Нали част от тях са европейски възпитаници? Западните университети ли ги научиха да си траят? Не са ли чували, че “когато истината се премълчава, мълчанието става лъжа”? Защо мълчите, когато принципи на правото се разпъват на кръст и полумесец от минувачи в законодателството? Защото секретарки на министри и посланици след среща с инвеститори няма да им подхвърлят дискретно ваши визитки – като на правителствено приближени адвокати? Или защото някой висш управник няма да дойде на ваше матине? Или пък вече действа превантивният страх от закона – да не те нарочат?

• Адвокатската защита придава легитимност на всеки процес. Има ли смисъл да участваме в дела, в които адвокатската функция е само да присъстваме на имуществена екзекуция?

• Всъщност към Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, могат да се отправят и сериозни конкретни упреци, преди духът му да изскочи от бутилката. Тук прилагаме само малък набор от въпроси и коментари:

1. Как може да се отговаря за престъпна дейност, без да има осъден престъпник? Презумпцията за невиновност повелява, че преди да има влязла в сила присъда няма нито престъпник, нито престъпна дейност. Пълна безсмислица е да се разделя дейността от дееца.
Според полицейски началници и висши прокурори в лапите на наказателното правосъдие ежедневно попадат крупни престъпни босове. Защо се предлага тогава този закон?

2. Коя цивилизация допуска въвеждането на презумпция за основателност на гражданския иск, която ответникът трябва да оборва? (Чл. 3/2/, чл. 9 и чл. 10).

3. Защо априорно ответникът по този закон се демонизира? За да се обожестви държавата-ищец? Чрез демонизация на потърпевшите са възникнали средновековните клади, болшевишкият терор и концентрационните лагери. Щом противниците на инквизицията са били съюзници на дявола, дали противниците на законопроекта не са съюзници на мафията? Затова ли мълчат обществениците и партийните функционери?

4. След като вносителите очакват по 100 млн. лв. годишен приход в бюджета от закона, и средно от осъдено лице по 100 хил. лв., това означава, че гилотината трябва да сече по 1000 глави на година. Ако вносителите вярват на собствените си изчисления, нека отидат в някоя банка със закона и да поискат аванс от 50 хил. лв. срещу “сигурния” годишен приход от 100 млн. лв. Ще ни се да присъстваме.

5. Годишно български емигранти пращат в страната по банков път на свои роднини около 500 млн. евро. Най-малко още толкова влизат неотчетени, защото всеки може да носи недеклариран кеш от 4 хил. евро.
Този един милиард финансира търпението на народа към танца на политическия елит около демократичния кол. Голяма част от тези пари са изработени “на черно” (без платени данъци), а и местните им получатели на ръка не плащат тук данъци за тях. Ето ви имущество от “престъпна дейност”, особено ако парите са вложени в нещо налично. Някой иска ли да спре тези парични потоци и да прогони този капитал?

6. Това, че мрежата е скроена уж да хваща само “акулите” с над 60 хил. лв. “престъпно имущество”, си е един приспивателен майтап, защото и имущество за 6 хил. лв. ще бъде отнето с единствената разлика, че преписката ще се прехвърли от едната в другата стая на данъчното. Парите ще се отнемат по Данъчния процесуален кодекс, гласуван от предишния парламент. (Когато го приемаха, демократичната общност от специалисти по данъчно право май също мълча повече от допустимото.)

7. Защо законът няма да се прилага към лица с имунитет срещу наказателно преследване, каквито са депутатите? По отношение на тях практически не може да се проведе наказателно производство, а техните изкушения изглеждат най-големи.
Защо законът няма да се прилага към политическите партии, които са похарчили за избори много повече от законните си приходи?
По тези два крещящи въпроса законопроектът демонстрира добродушна разсеяност.

8. Какъв орган са данъчните разкриватели на “престъпно имущество”, които подготвят предявяването на иска в пределите на извършваната от тях предварителна проверка? Те не са ли юрисдикция, щом могат да разпитват свидетели, да назначават вещи лица, да изземват документи, да снемат обяснения от лицето, да задължават всички държавни органи да им съдействат?
Тази измислена институция, която рискува да се обвие с коруптивна паяжина, формира презумпцията за престъпни авоари в качеството си на обвинител и разследващ едновременно. Това е мечтаното предварително следствие без адвокатска защита – противно на Наказателнопроцесуалния кодекс и на всички международни актове за правата на човека. Създава се всемогъща, тайна и безотговорна имуществена полиция.

9. Отговаря ли наистина държавата за вреди от злоупотреби?
Чл. 35 на законопроекта препраща към Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. По този закон обаче отговорността е само за вреди от дейността на правозащитните органи в наказателното производство. А за предлаганото производство се твърди, че е гражданско. То не е и административна дейност, защото формално обслужва предявяването на граждански иск, по който се произнася с решение гражданският съд.
Значи препращането е кухо, защото държавата не може да носи отговорност по закона, към който се препраща – сиреч отговорност няма.

10. Съдът ще определя колко пари да ви се отпуснат за адвокатска защита – след като е блокирано цялото ви имущество (чл. 26 /3/ т. 6). Дори не става дума за “разноски за защита”, а само за “заплащане на разноските във връзка с производството по този закон”.
Така че държавният съд ще определя ресурсите ви за защита срещу държавния иск ! А защо не са предвидили и държавен адвокат?
И друго – отмяната на блокирането/обезпечението върху имуществото ще става не по свободна и независима преценка на съда, а при условие, че “с акт на органа за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се установи, че то е със законен произход! (чл. 27/1/).
Блокираният ответник е като безпомощно говедо за клане – всячески обездвижен и с процесуална брадва над главата. Само силно въображение може да нарече това “състезателно начало в гражданския процес”. В нормалния граждански процес санкцията е самото крайно решение – то определя кой е прав и кой крив. В предлагания законопроект санкция (наказание) е самото производство – репресия от началото на процеса до неговия край.

11. Потърпевши са не само ответникът, но и третите лица, които са длъжни в тримесечен срок да предявят вземанията си срещу блокираното имущество – противно на всякакви давностни срокове и привилегии. Ако претенциите им не бъдат уважени, тези лица са заплашени с глоба от 3 хил. до 30 хил. лв. Иначе казано, те избират между два риска – или погасяване на вземането, или опустошителна глоба при неуважаване на претенцията. Законът третира третите лица като нежелани конкуренти на държавната плячка в конкретния процес.

12. Защо ли през последната година на мандата си и СДС на Костов, и НДСВ на Симеон посягат към извънредни закони – за досиетата и “Lex Petkania”? Защото точно тогава им трябва сълзотворен предизборен газ?

13. Защо си мислят, че онзи, който не може да създаде и приложи обикновен закон, е в състояние да създаде и приложи специалния закон? Нали главата е една и съща?
Наистина ли властта не знае кои са наркобароните в България? Милионите от наркотърговия не се ли преплакват тук, а самите наркотици на вълшебно килимче ли прелитат границата?
В една страна, която нямала нищо общо с България, вместо извънреден закон, направили Агенция за прекъсване на връзките между властта и организираната престъпност. И първата задача на агенцията била да установи дали в тъмното не си говорят интимно.

14. Коя администрация и коя съдебна система ще прилагат този закон? При възможност чуждите фирми, които работят в България, винаги избират чуждо право и съд. Защо? Дали единственото обяснение е, че са подведени от Държавния департамент на САЩ?

15. Историята ни учи, че вулгаризацията на правото е неговият край. Това се случва, когато настъпи кръвосмешение между понятията и институциите. Всеки юрист трябва ясно да си даде сметка, че предлаганият законопроект няма нищо общо с гражданското право, дефинирано в древността като “изкуство на равенството и справедливостта”. Спомнете си Червената шапчица, когато казва: ”Това зъбатото в кревата не е моята баба”.
Както при разделението на властите, така и в обикновения съдебен процес разковничето е във взаимния баланс между страните, в изходното им равновесие. Затова богинята държи везни.

16. Призоваваме народните представители да настояват за експертиза на законопроекта от Съвета на Европа и Европейския съюз – както при медийния законопроект. Неясните позовавания на чужд опит в мотивите звучат като подсладител, нужен за преглъщане на основния хап. Защо се страхувате от такава експертиза?
Друг блестящ пример е законодателната практика на щата Илинойс. Там е възможно един гласуван закон да премине едногодишен пробен срок, а в края на годината законодателят да прецени неговата ефективност. Ако оценката е положителна, законът окончателно влиза в сила. Нищо не пречи да се предвиди такъв изпитателен срок и за предлагания закон. Ако в рамките на една година от приемането му осъдят трима наркобосове, трима митнически началници, трима депутати и три политически партии – тогава казваме: “Да бъде!”.

17. И накрая – изобщо не вярваме, че законопроектът е раздвижен точно сега, за да се изнудват престъпниците да правят предизборни дарения срещу имунитет по закона. Това си е нагла клевета! Както не е вярно, че участието във властта става условие за елементарна гражданска сигурност.

Верни са само знаменитите слова на Монтескьо за деспотизма:

“Когато диваците от Луизиана поискат да си наберат плодове, те отсичат дървото от дънера“.

адвокатите:
Даниела Доковска, Валентин Брайков, Кина Чутуркова, Георги Атанасов

• На 16 април 1879 България приема първата си конституция и тази дата се превръща във Великден на българското държавно воскресение. Да наречеш 16 април празник на юриста е все едно да обявиш Коледа за празник на духовенството. В прилагателното “професионален” не се побира всенародната жажда за правда и държавна гордост, за които в този ден най подхожда радостното възклицание : “Воистина Воскресе !”.

• Днес ние от сърце поздравяваме с Добре Дошли най-младите колеги – юристи, които дават най-ценното на професията : хармонията на младата душа, чувството за здрав разум, проста справедливост и болезнена съвест, които са светият източник на право. Те са истинските стълбове на храма, а не опитната извратеност на някои арогантни жреци, които блестят като светулки в слънчев ден. “Беззаконието е излязло из Вавилон от старейшините съдии”, казва Пророк Даниила.

• Младите колеги вече се изправят очи в очи с неразгадания сфинкс на нашата професия. Правото черпи своята принуда от властта. Моралът формира поведение чрез съвестта. Правото на властта иска да изглежда морално, а моралът на съвестта иска да е задължителен. Обаче властта и политиката предполагат съюз със силния, докато моралът и религията съветват съюз със слабия. Как да се съвмести този трагичен дуализъм, как да се разменя съвест срещу сила ?

• Истинският адвокат не може да бъде приятел на властта. Той е или искрен адвокат, или искрен правителствен приятел, но никога и двете, защото правосъдието е призвано да ограничава силния в полза на слабия- за разлика от джунглата. За това основа на държавата е правосъдието, а не само правото. Ежедневната битка за справедливост в съдебните зали е битка за национален суверенитет. Слабото правосъдие в мирно време е равнозначно на слаба армия във война. Смачканият малък човек не брани знамето.

• В българското законодателство има много зидари и мазачи, но няма архитект. Почти всеки предмет на регулиране се обявява за клон на правото- мазачи по “инвестиционно” право или по “обществено-поръчково” право. Почти всеки закон е със собствен правилник за приложение и собствена процедура за уреждане на спорове. Като град без план и строителен надзор, в който се чува само нормативно бръщолевене.

• Съдебната система е изправена пред масов гроб на неразкрити и ненаказани престъпления. И не всички трупове са прилично заровени. Когато болният не изпитва болка, а тя е за околните и когато болният твърди, че е жертва на конспирация тъкмо защото е здрав- тогава лекарите констатират психическо заболяване. Този масов гроб на неосъществено българско правосъдие прилича на онази древногръцка нива, в която от зъбите на дракона израстват войници и те се избиват. Правото е и вид обществен договор да спорим с думи, а не с куршуми. Когато думите се извратят, веднага се връща искреният куршум. И следва онова, което Алексис де Токвил казва за френската революция : “Вместо да нападне само лошите закони, народът нападна всички закони”.

• За самочувствието на младите ни колеги ще перефразираме Наполеон в наш контекст : “Всеки магистрат носи в раницата си адвокатски жезъл”.

• Това не са първите тежки времена за професията и те ще бъдат преодолени както предишните : с мощен изблик на доблест, кураж и съвест или просто казано – с духовен скок.

• Никой не го е казал по-добре от Свети Апостол Матей (24/12-13):

“И понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта ;
А който изтърпи докрай, той ще бъде спасен”.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СКЪПИ КОЛЕГИ !

16.04.2004 – Адвокатско бюро Брайков

• Наскоро приетата (2003г.) Част III на българския Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), регулираща приложимото право към договори с международен елемент, е почти изцяло основана на Конвенцията на ЕС за приложимото право за договорните задължения (Рим 1980г.) (“Римската конвенция”). Общо споделяното мнение е, че новата част от ЗЗД е успешен опит на българския законодател да кодифицира тази област от международното частно право и е положителна стъпка към доближаването на българската правна система към европейските и международните стандарти. ЗЗД въвежда общия принцип на свобода на избора на приложимо право. Ограниченията на този принцип са свързани главно с приложението на повелителните норми на българското право, както и с изключване на приложението на чуждото право поради противоречие с българския обществен ред. Независимо от почти пълното сходство на новите български законови разпоредби с нормите на Римската конвенция, при избор на чуждо право в договор, който ще се изпълнява частично или изцяло в България, или страна по който е български правен субект или физическо лице с обичайно местопребиваване в България, следва да се обърне специално внимание на евентуалната приложимост на следните български законови норми:

– Правилата за защита на потребителите ще се прилагат ако едната от страните е потребител с обичайно местопребиваване в България. В този случай другата страна по договора следва да се съобрази с всички български нормативни изисквания, свързани например с рекламата, гаранционните задължения, обявяването на цените и етикетирането на стоките и т.н.;

– Българските материални и процесуални закони ще са приложими по отношение на сделки с недвижими имоти, намиращи се в България, и за всякакъв вид трудовоправни отношения в България;

– Българските данъчни закони ще се прилагат по отношение на всички стопански операции или доходи, които подлежат на облагане в България по месторегистрация или място на стопанска дейност;

– Българските митнически закони се прилагат за вноса/износа на стоки и/или услуги в/от България, независимо от избора на приложимо право в договора;

– Българските валутни закони ще се прилагат за плащанията и другите финансови операции, извършени в България;

– Българските нормативни актове ще се прилагат при публично предлагане на ценни книжа в България;

– Независимо от избора на приложимо право в договора, българските съдилища ще приемат, че делото им е подведомствено в случай, че чуждестранното лице или и двете страни са съгласни делото да се гледа от български съд, както и в случай, че спорът се отнася до предприятие или недвижим имот, намиращи се в България. В този случай следва да се има предвид евентуално приложение на българското право като последващ избор на приложим закон, който се допуска от ЗЗД;

– Възможно приложение на българско право за част от договора. Чл. 437 от ЗЗД предвижда възможност за прилагане на различно право за различни части от договора. Така едната страна би могла да иска приложение на българското право върху част от договора, например за конкретна доставка в рамките на договор за дистрибуция, който се подчинява на чуждо право..

– Възможно приложение на българското право при липса на избор на приложимо право в договора. Ако страните не са посочили приложимо право, ЗЗД дава възможност на българския съд да изследва договора и обстоятелствата около него с цел определяне на възможната приложимост на чуждо или на българското право. Ако страните не направят изрично искане за прилагане на чуждо право, в общия случай съдът ще приложи българското право.

– Случай, в който би могло да се заобиколи приложението на валидно избрано приложимо чуждо право и подведомственост в договор между български и чуждестранен субект е откриването на производство по несъстоятелност на българския субект. В този случай българският съд по несъстоятелността ще преценява претенцията на чуждестранния субект единствено по българското право и евентуалното обжалване от страна на чуждестранния субект може да се счете за мълчалив отказ от избора на чуждо право и съд.

– Друга възможност да бъде заобиколено приложението на валидно избрано приложимо чуждестранно право и подведомственост е случаят, в който една от страните започва производство пред Комисията по защита на конкуренцията с надеждата да получи решение, с което се установява нарушение на конкуренцията (чрез нелоялна конкуренция, господстващо положение или по друг начин), и на основата на това решение да търси деликтна отговорност, която ще бъде подведомствена на българския съд и за която ще се прилага българското право.

• С оглед избягване на нежелателно тълкуване на договорните клаузи, определящи избора на приложимо право и съд, тези клаузи следва винаги да бъдат изрични и следва недвусмислено да се прилагат по отношение на всички части на договора, включително приложения, допълнения и т.н., особено в случаите на рамкови договори или договори за дистрибуция.

адв. Камен Чолов,
Адвокатско Бюро Брайков

• Съотношението между търговия, ментета и правна защита наподобява връзката между организъм, болест и лечение. Това е една реактивна и адаптивна верига, където болестта /ментетата/ се приспособяват и вграждат в организма /търговията/, а лечението /правната защита/ се нагажда към съответния вирус/конкретното менте/. И трите елемента са в непрекъснато развитие и взаимно преследване. Като че ли първият /законната търговия чрез марки/ и третият /правната защита/ са обречени на победа, защото разполагат с държавната санкция срещу междинното звено – ментетата. За съжаление това е повърхностно предположение за съотношението на силите, което не отчита мотивите на консуматора доброволно да посегне към ментето.

• Митът за заблудения купувач, който объркал евтиното менте със скъпия оригинал не може да обясни ежегодна търговия с фалшификати за над 500 милиарда долара. Всичките им купувачи ли са объркани и подведени от идентичната или сходна марка върху неавтентичните стоки и не виждат разликата или не знаят от къде да купят сигурния оригинал? Отговорът е очеваден и горчив – правят го доброволно, със съзнанието, че купуват именно нискокачествено копие на марковата стока и то от неизвестен производител.

• Разковничето е във високата цена на оригинала и ниската цена на копието. Ако марката върху оригиналната стока е послание на производителя към купувача за сигурен произход и високо качество, то същата марка върху фалшификата е послание на купувача към околните, че той може да си позволи високата цена на оригинала. Един фалшив “Ролекс” върху ръката или кутия “Давидоф”- менте на масата заблуждават не този, който ги носи и пуши, а онзи, който го гледа и му завижда.

• Умишлената покупка на менте е съзнателна симулация на жизнен стандарт, една солидарност в привидността между производителя на ментето и доброволния му консуматор срещу скъпия доставчик на оригинала и богатия му купувач. Така пласментът на ментето се оказва желана пазарна изневяра между крадеца на чуждата марка и суетния му клиент- грях, който не само уврежда титуляра на марката, но и дразни клуба на платежоспособните й потребители. Погледнато от този ъгъл, изкореняването на ментетата е утопия и панацея срещу тяхната епидемия едва ли е възможна. Реалистичната задача е да се притисне пазарния им дял до един приемлив минимум, който не застрашава конкуренцията на стоки чрез марки.

• Най-спешните законодателни промени към тази скромна цел са :

Първо: И за производството на ментета да се носи всестранна отговорност, а не само за тяхната търговия и складиране.

Второ: Наказателна отговорност да се търси и за имитираща, сходна марка.

Трето: Задържаните в наказателно поизводство ментета да се унищожават още в следствието, по аналогия с наркотиците по чл. 108/5/ НПК, като се запазват представителни проби.

Четвърто: Изрично да се премахне транзитният имунитет на ментетата. Като допълнение, декларирането на първичния произход да стане задължителен реквизит при оформяне на транзитен митнически режим.

Пето: Административната отговорност по чл. 81 ЗМГО да се разшири и върху марки за услуги като се предвиди санкция “затваряне на магазин” и “фирмено заличаване”.

Шесто: Макар да не става въпрос за чисто марково нарушение, България следва да възстанови исковата защита срещу противозаконната съдебна регистрация на търговско име без съгласието на първия му титуляр. Копиране името на вече регистрирана или световно известна фирма да бъде основание за недействителност на учреденото дружество-двойник.

06.02.2004 – Адвокатско бюро Брайков

Валентин Брайков

• 1 конституция, 9 кодекса и 312 закона съставляват общата рамка на българското право. Тези цифри не включват ратифицираните международни договори, както и хилядите подзаконови актове на администрацията, така че една глобална справка в базата данни “претърсва” не по-малко от 20 000 нормативни акта.

• Ако попитате обикновеният българин от улицата за трите неща, с които се гордее, най-вероятно ще отговори : природата, киселото мляко и децата и почти сигурно ще премълчи правото. Не че има компетентна преценка, а просто защото а) не вижда законите приложени и б) проваленото правосъдие се обяснява с лоши закони – не с лоша администрация или с лоши съдилища. Проклятието е върху продукта, а не върху производителя. Висши български политици са лесни за разпознаване на международни форуми чрез стандартната им реакция на юридически критики : “Признаваме проблема, но в момента се пише нов закон за него”.

• Изглежда , че технологията на българското законодателство страда от два главни недостатъка :

  – Първо : Страната издава много повече закони, отколкото е в състояние да приложи. Няма уравнение между броя на действащите правни заповеди и капацитета на държавата да ги наложи, да ги снабди с реални санкции при неизпълнение. Ако един акумулатор може да осигури енергия за 10 лампи да светят, нито една няма да светне ако към същия акумулатор включите 100 лампи. Нещо като печатането на пари без покриващи ги активи. Повече от пет години България е под стриктен валутен борд, но тя вече се нуждае от нов такъв – законодателен борд, който да препятства приемането на нови закони ако не са осигурени с адекватна принуда. Дефицитът на такъв санкционен капацитет приближава точката на санкционен банкрут. И никой не се тревожи, защото “… в момента се пише нов закон…”.

  – Второ : Много законови правила вече не са прости преки дефиниции за човешко поведение, а зависят от преценката/ разрешението на администрацията. “Можеш да носиш толкова валута в брой през граница, колкото ти разреши финансовият министър”. По този начин сърцевината на правното предписание, волята на законовото правило, се прехвърля от парламента на правителството, което подкопава разделението на властите чрез такава делегация на отговорности. Самата диспозиция на правната норма вече се определя не от законодателната, а от изпълнителната власт. За това повечето важни закони не могат без правителствени правилници за приложение. Десетте Божи Заповеди на Библията са между малкото останали норми без такава патерица. Формулирането на смислени абстракции като правни норми е обладаващо благородно призвание, извън обсега на минувачи в политиката, които бързат за страстна среща със сладостите на властта.

• Още не сме чули смислено обяснение защо най-добрите български закони: За задълженията и договорите, Гражданския процесуален кодекс и Законът за собствеността са създадени между 1950-1952 в апогея на сталинизма, а Законът за нормативните актове – в тоталитарната 1973.

06.01.2004 – Адвокатско бюро Брайков

Валентин Брайков

Но промениха ли се сърцата и умовете на магистратите?

• Българският парламент гласува през септември изменения в глава “Съдебна власт” на Конституцията . Измененията минаха безпроблемно на всичи три четения, за да се спази ултиматумът на ЕС и да се мотивира благоприятен доклад на Европейската Комисия през ноември за българския напредък към присъединяване – както и се случи.

• По същество и като идея конституционните изменения целят да ограничат недосегаемия статут на магистратите, даден им през 1991 г. като контрастен рефлекс срещу политическата им зависимост при комунизма. С други думи, това са конституционни разпоредби, заплашващи магистрати със санкции в случай на професионален провал.

• Истинският ефект на изменнията ще бъде проверен, когато Законът за съдебната власт бъде съответно променен и когато бъдещият Висш съдебен съвет започне да ги използва като оръжие срещу съдебната корупция- именно срещу немотивираната избирателност и бездействие, т.е. когато и ако котката започне да хваща мишки. Има разбираема загриженост, че вгледаните в бъдещето изменения ще заровят в забрава предишни случаи на съдебна корупция и масовите гробове на провалено правосъдие никога няма да бъдат разкопани. Един от многото примери : Водната криза/мизерия на София през 1994. Няма обвинени и осъдени.

• Българският президент заяви, че следващи конститционни изменения, свързани с присъединяването към ЕС, ще се разглеждат СЛЕД приемането на Европейската конституция. Контекстът на това изявление идва от редица “скачени въпроси”, които политически партии се опитаха да търгуват срещу гласа си за горните именения- като продажбата на земя на чужденци, законодателна инициатива на президента, намаляване броя на депутатите, права на малцинства и др. Натискът на ЕС за незабавно приемане на конституционните изменения се оказа същинската политическа ножица, която отряза “скачената търговия” от спешните промени.

• Адвокатската професия също допринесе за съдебната криза чрез закона си от 1991, приет успоредно с Конституцията, който въведе почти регистрационен режим на приемане в колегията и я превърна в място за някои отпадъци от политика, съдебна власт, полиция, както и за “микровълнови” възпитаници на шест новородени юридически факултета из страната. А България има преподавателски потенциал на европейско ниво само за един единствен юридичеки факултет. Логично “политиката на отоворени врати” завърши като “политика на липсващи стени”.

• Призракът на съдебната корупция продължава да броди из правосъдния храм – според общественото мнение, европейски и американски доклади. Съдебната палуба на българския държавен кораб може да е независима спрямо всички останали палуби и дори спрямо капитана, но тя не е независима към потъването на целия кораб ако водата нахлуе в корпуса му през самата нея.

• Конституционните изменния само почистиха раната, но решаващато хирургично лечение все още предстои.

01.12.2003 – Адвокатско Бюро Брайков

Валентин Брайков