Неведома е съдбата на духовните семена. Историческият вятър понякога ги носи и върти десетки години и дори век преди да ги пусне на неочакваната, но добра евангелска земя, за да почнат да дават плод. Изглежда точно такава добра почва се оказа българската духовна нива щом върху нея паднаха и поникнаха семената на едно поетично вдъхновение от 19 век, посветено на гражданското право. Едва ли през 1896 австрийският адвокат Август Плешнер фон Айхщет е предполагал, че неговият изящен римуван преразказ на Австрийския граждански кодекс ще е вдъхновяващ пример за подражание на един български професор през 21 век да направи същото с корените на българското гражданско право. Най-малко аз съм очаквал, че след статията-съобщение в кн. 2 на Търговско право от 2005 за това австрийско правно-поетично чудо 14 години по-късно ще коментирам българското му ехо.
След облигационната, вещната и семейната поеми проф. Огнян Герджиков ни поднася в римуван преразказ силуета на българското наследствено право. И веднага се питаме: какво толкова поетично има в наследяването, чиито основен юридически факт е смъртта и честа последица са споровете и отчуждението между наследниците? Простият отговор е, че тук не става въпрос за отношение към смъртта и човешката алчност, а за отношение към закон с хилядолетни корени, който се опитва да регулира една природна неизбежност чрез нормативна доброта и справедливост. Поетичното е идеалът за тях, въплътен в законови текстове. В края на краищата става въпрос за четирите древни стълба на гражданското право. Опитайте се да предадете в стихове някои от новородените нормативни чудовища, за да разберете какво казвам.
Такова начинание не донася лавров венец и в него няма свободен полет на вдъхновението, защото се касае за римуван преразказ на норми, за нова словесна одежда на едно и също тяло. Разбира се преразказът позволява допълнителни метафори, алегории и сравнения, за да бъде приближена нормата до съзнанието на обикновения човек. Това го е направил още Август Плешнер за §354 на австрийския кодекс (превод В.Бр.):
Собствеността на вещ е право
да я държиш във робство здраво.
Слуга на всеки твой копнеж,
щом искаш – ще я продадеш.
На таз наслада си съпруг
и пазиш я от всеки друг.
Направил го е и Огнян Герджиков, дори по-точно:
Тъй както всяка правна сделка
и завещанието бива
да бъде в разрез със закона,
макар че хич не му отива.
Да бъде в разрез със закона
е в смисъл – нещо не е точно.
И казано със други думи
е завещание порочно.
Ключът към замисъла на такова приключение в рими е посочен още от д-р Плешнер, но в пълна сила важи и за поемата на Огнян- тя е писание „за народа“, за обикновения човек с речника и понятията на неговия жизнен свят. Това неизбежно води до определено вулгаризиране прецизния език на нормите, за да слязат те до съзнанието на адресата. То също налага и известна фамилиарност в изразните средства, каквато е абсолютно изключена за нормативния оригинал. Но алтернативен мост към другия бряг няма- това не е инфантилност на преразказа. Идеята е да се внуши на читателя, че онова което звучи така просто, ясно и добре няма как да не е вярно. Нещо подобно е в интимна атмосфера да свириш на китара музикален шедьовър и най-големият триумф е децата да запеят с теб опростената мелодия.
Не съм експерт по поетична техника, но ми прави отлично впечатление минималната употреба от автора на местоимения, които други използват като парапет при нарушена ритмична стъпка.
В днешното непоетично за правото време се сещам за предупреждението на Евангелиста Матей (24:12) :
И понеже беззаконието ще се умножи,
у мнозина ще изстине любовта,
а който изтърпи докрай, той ще бъде спасен.
Гражданскоправните поеми на Огнян Герджиков ни помагат в този смисъл да изтърпим докрай. Те са една духовна свещ, която щедро ни предлага огъня на надеждата.
Познавам Огнян от близо 40 години. Той много неща научи и на много ни научи. Едно обаче не можа да усвои докрай: Да се пази от изпреварващия удар на бдящата посредственост срещу разсеяния и великодушен талант. Дано този път има повече късмет
Наследственоправната поема завършва с достоен римуван епилог. Мисля обаче, че лично за Огнян Герджиков най-подхождат последните строфи на д-р Плешнер от 1896г.(превод В.Бр.):
Закон донесох ви във стих
и в медна сладост го обвих.
Със весел дух слова събрах
Сърцето си във ваште влях.
Октомври 2019г. Валентин Брайков