Author Archives: Valentin Braykov

• 1 конституция, 9 кодекса и 312 закона съставляват общата рамка на българското право. Тези цифри не включват ратифицираните международни договори, както и хилядите подзаконови актове на администрацията, така че една глобална справка в базата данни “претърсва” не по-малко от 20 000 нормативни акта.

• Ако попитате обикновеният българин от улицата за трите неща, с които се гордее, най-вероятно ще отговори : природата, киселото мляко и децата и почти сигурно ще премълчи правото. Не че има компетентна преценка, а просто защото а) не вижда законите приложени и б) проваленото правосъдие се обяснява с лоши закони – не с лоша администрация или с лоши съдилища. Проклятието е върху продукта, а не върху производителя. Висши български политици са лесни за разпознаване на международни форуми чрез стандартната им реакция на юридически критики : “Признаваме проблема, но в момента се пише нов закон за него”.

• Изглежда , че технологията на българското законодателство страда от два главни недостатъка :

  – Първо : Страната издава много повече закони, отколкото е в състояние да приложи. Няма уравнение между броя на действащите правни заповеди и капацитета на държавата да ги наложи, да ги снабди с реални санкции при неизпълнение. Ако един акумулатор може да осигури енергия за 10 лампи да светят, нито една няма да светне ако към същия акумулатор включите 100 лампи. Нещо като печатането на пари без покриващи ги активи. Повече от пет години България е под стриктен валутен борд, но тя вече се нуждае от нов такъв – законодателен борд, който да препятства приемането на нови закони ако не са осигурени с адекватна принуда. Дефицитът на такъв санкционен капацитет приближава точката на санкционен банкрут. И никой не се тревожи, защото “… в момента се пише нов закон…”.

  – Второ : Много законови правила вече не са прости преки дефиниции за човешко поведение, а зависят от преценката/ разрешението на администрацията. “Можеш да носиш толкова валута в брой през граница, колкото ти разреши финансовият министър”. По този начин сърцевината на правното предписание, волята на законовото правило, се прехвърля от парламента на правителството, което подкопава разделението на властите чрез такава делегация на отговорности. Самата диспозиция на правната норма вече се определя не от законодателната, а от изпълнителната власт. За това повечето важни закони не могат без правителствени правилници за приложение. Десетте Божи Заповеди на Библията са между малкото останали норми без такава патерица. Формулирането на смислени абстракции като правни норми е обладаващо благородно призвание, извън обсега на минувачи в политиката, които бързат за страстна среща със сладостите на властта.

• Още не сме чули смислено обяснение защо най-добрите български закони: За задълженията и договорите, Гражданския процесуален кодекс и Законът за собствеността са създадени между 1950-1952 в апогея на сталинизма, а Законът за нормативните актове – в тоталитарната 1973.

06.01.2004 – Адвокатско бюро Брайков

Валентин Брайков

Но промениха ли се сърцата и умовете на магистратите?

• Българският парламент гласува през септември изменения в глава “Съдебна власт” на Конституцията . Измененията минаха безпроблемно на всичи три четения, за да се спази ултиматумът на ЕС и да се мотивира благоприятен доклад на Европейската Комисия през ноември за българския напредък към присъединяване – както и се случи.

• По същество и като идея конституционните изменения целят да ограничат недосегаемия статут на магистратите, даден им през 1991 г. като контрастен рефлекс срещу политическата им зависимост при комунизма. С други думи, това са конституционни разпоредби, заплашващи магистрати със санкции в случай на професионален провал.

• Истинският ефект на изменнията ще бъде проверен, когато Законът за съдебната власт бъде съответно променен и когато бъдещият Висш съдебен съвет започне да ги използва като оръжие срещу съдебната корупция- именно срещу немотивираната избирателност и бездействие, т.е. когато и ако котката започне да хваща мишки. Има разбираема загриженост, че вгледаните в бъдещето изменения ще заровят в забрава предишни случаи на съдебна корупция и масовите гробове на провалено правосъдие никога няма да бъдат разкопани. Един от многото примери : Водната криза/мизерия на София през 1994. Няма обвинени и осъдени.

• Българският президент заяви, че следващи конститционни изменения, свързани с присъединяването към ЕС, ще се разглеждат СЛЕД приемането на Европейската конституция. Контекстът на това изявление идва от редица “скачени въпроси”, които политически партии се опитаха да търгуват срещу гласа си за горните именения- като продажбата на земя на чужденци, законодателна инициатива на президента, намаляване броя на депутатите, права на малцинства и др. Натискът на ЕС за незабавно приемане на конституционните изменения се оказа същинската политическа ножица, която отряза “скачената търговия” от спешните промени.

• Адвокатската професия също допринесе за съдебната криза чрез закона си от 1991, приет успоредно с Конституцията, който въведе почти регистрационен режим на приемане в колегията и я превърна в място за някои отпадъци от политика, съдебна власт, полиция, както и за “микровълнови” възпитаници на шест новородени юридически факултета из страната. А България има преподавателски потенциал на европейско ниво само за един единствен юридичеки факултет. Логично “политиката на отоворени врати” завърши като “политика на липсващи стени”.

• Призракът на съдебната корупция продължава да броди из правосъдния храм – според общественото мнение, европейски и американски доклади. Съдебната палуба на българския държавен кораб може да е независима спрямо всички останали палуби и дори спрямо капитана, но тя не е независима към потъването на целия кораб ако водата нахлуе в корпуса му през самата нея.

• Конституционните изменния само почистиха раната, но решаващато хирургично лечение все още предстои.

01.12.2003 – Адвокатско Бюро Брайков

Валентин Брайков